Георги Домусчиев е роден на 6 март 1972 година в София, Завършва френската гимназия, след което през 2002 година и Техническия университет със степен магистър и професионална квалифиция инженер-мениджър индустриален мениджмънт. Женен, с 3 деца. С брат си Кирил е с съсобственик на шампиона Лудогорец.
Кой е по-запален по футбола - вие или брат ви Кирил?
- Трудно е да се каже. И двамата много го обичаме още от малки. Едва ли обаче сме си и мечтали да имаме отбор, да издържаме клуб. Всичко това дойде постепенно, без много да бързаме.
- Като правоверен левскар как виждате битката със „сините", която достигна своя връх през есенния полусезон? Имаше декларации, атаки.
- Е, то и на брат ми като правоверен цесекар не му е лесно. В момента и двамата сме забравили своите страсти, защото имаме само една - „Лудогорец". И работим само в тази посока. Нищо друго не ни интересува. А иначе, като има вечно дерби, гледаме го с интерес.
- Оправдана ли е такава инвестиция в провинциален отбор и то от Разград?
- Ако говорим за някаква печалба или сериозни финансови приходи, на този етап това е невъзможно. Ние направихме нещо, в което вярваме. Според нас доста от клубовете в България са със сбъркан модел. Към „Лудогорец" се отнасяме като с всяка друга фирма, с която работим. Няма разточителство на щатове, има професионалисти, на които можем изцяло да се доверим. Проектът е нещо като подарък за региона, в който и без това инвестираме. Защото хората трябва да има и с какво да се забавляват. Децата имат необходимост да виждят някакво бъдеще, да не се чувстват изолирани от останалата част от България. Все пак и там живеят нормални хора, като всеки един от нас. Искат да спортуват, да имат бъдеще. Заради това подкрепяме тима още от трета дивизия. Важното е, че паралелно с гоненето на титлата, се работи доста усилено по създаването на школата. Защото бъдещето е на отбори като „Литекс", „Пирин" и „Лудогорец", където се работи правилно с децата. Липсата на пари може да се отрази фатално на подобно нещо, но аз вярвам, че един ден юношите ще са гръбнакът на нашия отбор.
- Тези приказки се чуват доста често от клубните президенти и след това идват поредните чужденци.
- Наистина има доста по какво да се работи. Най-важен е преходът от юношите към мъжете. Там трябва да бъдат хвърлени усилията. Защото таланти има, които бързо угасват.
- Защо не се получава този преход?
- Причините са много. На първо място слагам базата. Всички знаете при какви условия тренират тези млади хора. Малко са отборите, които предлагат нещо нормално. На второ място е, да го наречем, масовостта. Заради това проведохме няколко кастинга. Трябва да се видят всички. Тук идва и мястото на финансовата бариера. Не може футболното бъдеще да зависи от това дали родителите ти могат да плащат таксата, или не. Така можем да изпуснем най-големия талант в България. Заради това при нас всичко е безплатно. А децата от региона се занимават с треньори независимо дали са в отбора или не. И накрая идва методиката. Заради това пращаме треньорите постоянно на стажове. Да се учат от най-добрите. И в нашия клуб се работи по един начин от мъжете до най-малките.
- „Лудогорец" е атакуван постоянно. Защо?
- Обяснението е много просто. Ние сме напълно нов отбор, който дойде от нищото. Няма традиции, няма лоби. Ако искате, дори и при журналистите. Станахме не без голяма доза късмет и шампиони. Това ни прави враг на любимия отбор. А това в България не се прощава лесно. Ние играем добър футбол и това малцина могат да го оспорят. Проблемът е в нивото на другите. В българския футбол като че ли е прието да обясняваш своята несъстоятелност с външни фактори. Посочете ми един треньор, който е обяснил лош резултат с това, че неговият отбор е бил по-слаб или е работил по-лошо. На първо място е съдията, след това идва БФС. Всичко е извън неговата работа. Ние също сме имали спадове, но не правим трагедии от това, а продължаваме да работим. И срещу нас са грешили, но това не променя нищо.
- Как се разпределя работата в клуба между вас и брат ви?
- Аз се занимавам със строителството. Кирил почти не се занимава оперативно с клуба. Имаме екип, който си пое отговорностите.
- Колко струва базата до момента?
- По мои изчисления някъде около 10 милиона лева.
- Ще има ли разширение?
- Планираме такова върху два съседни терена, където могат да се направят игрища. Които ще са с естествено покритие.
- А самият стадион?
- В момента капацитетът му е 6000 зрители и ни стига. Съоръжението може да приеме всякакви мачове от евротурнирите без груповата фаза. Ако стигнем до нея, ще трябва да търсим нов стадион. Може би там трябва да доразвием нещата. Липсва ни съвсем малко. Това е лесно да се направи. Но първо искаме още терени за школата, за да поеме всички желаещи.
- От гледна точка на бизнеса как виждате новата 2013 година?
- Няма да е по-добра, но няма да е и по-лоша от предходната. Тенденцията за трудности се запазва в световен мащаб, особено в Европа. Спасението е в диверсификацията. Ние инвестираме в различни сектори и когато единият бизнес не върви, другият го тегли. Това е нашата рецепта. Но на първо място се изисква
доста работа, за да оцелееш в кризата.
- Вие или Кирил решихте да се инвестира във футбол?
- Това вече не мога да си го спомня. Може би е Кирил. С брат ми сме заедно още от времето, когато бях ученик във френската гимназия. За добро или за лошо. Имали сме трудни моменти, имали сме прекрасни моменти. Но вършим всичко заедно. Подкрепяме се във всичко. Така е в момента и с футбола.
- Кой е следващият компромат, който очаквате срещу „Лудогорец"?
- Не ме интересува. Срещу интригите има само един лек - да не обръщаш внимание и да продължаваш напред. Така е по-лесно. Важното е ние да правим нещата както трябва. Останалото е за тези, които търсят вината извън себе си. А ние предпочитаме първо да видим в собствения си двор. Това го препоръчвам и на останалите. А иначе да си говорят каквото искат. Не обръщам внимание на интригите.