Емил Гъргоров е роден на 15 феврурари 1981 г. Започва да играе футбол в школата на „Локомотив" (Сф). В мъжкия отбор дебютира през пролетта на 1999 г. След края на сезон 2001/2002 г. е продаден на ЦСКА според неофициална информация за 1 милион лева.
Още в първия си сезон с червената фланелка става шампион. До лятото на 2006 г., когато преминава във френския „Страсбург", вдига още веднъж трофея за титлата, а освен това печели купата и суперкупата на България. През пролетта на 2008 г. се връща под наем в ЦСКА и отново става шампион. В „Страсбург" рита до лятото на 2010 г., когато отива в румънския „Университатя" (Крайова). Играе там до зимата и следва ново завръщане в ЦСКА, за да вдигне още веднъж купата на България.
През лятото приема предложението на „Лудогорец". Като капитан извежда при абсолютния им дебют в елита на България разградчани до требъл - титла, купа и суперкупа. За миналия сезон отново е шампион със „зелените", като още през февруари става ясно, че се разделя с клуба след него. През юли се завърна за трети път в ЦСКА.
Викан е в различни периоди в националния отбор, като последният селекционер Любослав Пенев залага често на него. В отминалите световни квалификации Гъргоров записа 7 мача и отбеляза два гола.
- За какво се сещаш, като чуеш рубриката шампиони на масите?
- За хора, които са спечелили много купи и трофеи и са имали успешни спортни кариери.
- Може обаче да става въпрос и за други маси. Ти как си там?
- Има го и този вариант. (Смее се.) Аз вече минах този период. Слязох от масите. Може би дойде с годинките. Това са нормални неща, когато си по-млад. Тогава на всеки му се забавлява. Така беше и с мен, макар че чак шампион върху масата не съм бил Сега вече по друг начин се отпразнуват победи и титли.
- Спечелил си доста такива, коя може да определиш като най-ценна и продължава ли гладът за успехи да е същият?
- Нормално е да кажа, че всички са ми ценни. Радвал съм се много при всеки успех и мисля, че ще продължи да е така при евентуални нови успехи.
За себе си лично мога да кажа, че няма как да бъде утолен гладът ми за трофеи. Това е свързано с характера ми. Хич не обичам да губя. Много ми е терсене, чакам с нетърпение следващия мач, а в него се хвърлям двойно по-здраво. Иначе за най-ценна - не знам, но ако с ЦСКА спечелим титла през този сезон, тя може би ще е най-сладката с оглед на обстоятелствата, които предшестваха сезона.
- Ще стигнем и дотам, но да започнем хронологично. Разкажи за произхода на прякора ти Бадема.
- Дойде още от махалата, както обикновено се случва. Много съм дребен и оттам тръгна, няма друга причина. Свикнал съм много с този прякор. Няма никакъв проблем да ме наричат така. Естествено, имало е и доста бъзици на тази тема и в квартала, и като започнах да играя футбол в „Локо" (Сф), но това не ме е засягало. Подвиквали са ми: „Айде бе, бадем ли си, фъстък ли си" и други неща от сорта. Вече съм на 32 г., но отношението ми не се промени. Даже по-често ми казват Бадем, Бадемче, отколкото Емиле или Емо. В нито един момент от живота ниският ми ръст не е бил проблем.
- Тръгна от „Локо" (Сф), но това е отборът у нас, с който единствено не спечели нищо.
- Да, но в „Надежда" бе поставено началото на футболната ми кариера, каквато е тя в момента. Оттам също имам много хубави спомени. Първи мач в „А" група, първи гол. Сещам се, че го вкарах в срещата, когато дебютирах като титуляр. Тя бе срещу „Берое".
- Спомням си, чи тогава имаше един скандал, след като двамата с Георги Пеев подписахте с агента Лъчезар Танев и собственикът на „Локо" Николай Гигов хич не беше доволен.
- Да, но проблемът се реши бързо. Гигов говори с нас и след това разтрогнахме договорите си с Танев.
- Дойде моментът за трансфер. Искаше ли той да е веднага в чужбина и как се почувства, като разбра, че отиваш в ЦСКА за един милион лева?
- На всеки му се иска да заиграе в чужбина, но при мен нещата се развиха плавно и не съжалявам. Зарадвах се, когато разбрах за ЦСКА, защото не всеки може да отиде в такъв голям клуб. Не знам точно колко бяха парите.
За мен бе важното, че отивам в отбор, който има най-големите амбиции в България, а това неминуемо ще допринесе за моето развитие като футболист. Бях много ентусиазиран.
- Имало ли е вариант да отидеш в другия гранд - „Левски”?
- Не. Не знам за такъв.
- Почна кариерата си в ЦСКА под ръководството на Стойчо Младенов и сега, 11 г. по-късно, пак е така. Какво ти е мнението за него като треньор?
- Изключителен мотиватор. Смятам, че случващото се в момента го доказва изцяло. Всички знаят какво ставаше с ЦСКА през лятото и какви черни прогнози имаше. Никой въобще не ни броеше, валяха всякакви критични коментари. Но за всяко нещо трябва търпение. Класирането ни в момента говори красноречиво за треньорските качества на Стойчо Младенов. За 2-3 месеца след кризата вече имаме отбор, с който всички се съобразяват. Разбира се, има още много да работим, но мисля, че всички, които обичат ЦСКА, в този момент могат да бъдат доволни.
- Играл си в ЦСКА и при доста по-спокойна управленска обстановка...
- Да, може да е нямало напрежение от тази гледна точка, но в ЦСКА напрежението е постоянно, защото във всеки мач трябва да се побеждава. Няма друг вариант. Направиш ли една грешка, след нея може да дойдат други.
- Връщам се пак на излизането в чужбина. След 2-3 г. в ЦСКА не започна ли то да те занимава все по-често?
- Честно казано, никога трансферът зад граница не ми е бил фикс идея. Играех мобилизирано във всеки мач и знаех, че всичко ще дойде от само себе си. За всеки е ясно, че финансовите условия са коренно различно в чужбина. Но тук искам да спомена, че при мен се получи така, че първата ми година в чужбина може би беше най-трудната в кариерата ми.
През лятото на 2006 г. преминах в „Страсбург" и 7-8 месеца бях контузен. Преди трансфера играх с ЦСКА срещу „Тирана" в евротурнирите и там нещо стана с глезена ми. Беше много странно и изнервящо, защото във Франция 7-8 месеца не успяха да разберат какво точно ми има.
При прегледите всичко с мен беше наред. Всъщност този проблем с глезена по никакъв начин не ми пречеше да тичам, тъй че минах успешно всички прегледи в „Страсбург". Преди тях се консултирах и тук с лекари и ми казаха, че всичко ще отшуми. Големият проблем обаче бе, че за втори път глезенът ми бе обърнат при пристигането ми в „Страсбург". Кракът ми бе във въздуха и топката го удари. Какви ли не прегледи, резонанси минах. Обиколих всякакви специалисти и никой не можа да каже какво ми е. Даже се стигна дотам, че от „Страсбург" уредиха да отида при лекаря на френския национален отбор, който тогава работеше и в „Арсенал". Той се опитваше да ме оправи с някакви игли, но също не успя. Накрая в един момент всичко се оправи от само себе си.
- Имало ли е и други опции за чужбина?
- Да, имаше, и пак френска. Много малко хора знаят, че „Лил", където играеше Владо Манчев, имаше сериозен интерес към мен през 2003 г. За много малко не се получиха нещата. Клуб с клуб не успяха да се разберат. Но такъв ми бил късметът.
- Как премина аклиматизирането във Франция?
- Първо бяхме в „Страсбург" заедно с Димитър Рангелов, тъй че това помогна и на двама ни. През зимата обаче той отиде в Германия и аз останах сам. Честно казано, в България си мислих, че просто няма как да науча френския език. Така ми звучеше. Успях обаче да го направя, и то почти сам. В началото имах няколко урока. После обаче започнах да се уча от общуването с хората, особено след като Митко си тръгна. Помагах си с каквото знам от английския и така се получиха нещата. И сега се справям с френския.
- Имаше някакъв проблем с бившия френски национал Жан -Пиер Папен, който ти беше треньор в „Страсбург".
- Той беше в началото, когато бях контузен. След като лекарите не можаха да открият какво става с глезена ми, той започна да не ми вярва, че имам проблем. После го махнаха и през вторите 2 г. в „Страсбург" направих добри сезони, а имахме и доста задружен отбор и затова нещата вървяха.
- Кое ти липсваше в началото от България?
- Семейството. Нормално е да има носталгия. Ние много обичаме да говорим колко ни е лоша държавата, но
за мен по-добро място от България няма.
Иначе Страсбург е хубав град и е така разположен, че можеш да посетиш интересни места в близост, като минералния курорт Баден-Баден и Европа парк. Водил съм доста приятели, които са ми гостували.
- С какво ще запомниш краткия си престой в румънския Университатя" (Крайова)?
- Определено мога да кажа, че феновете на този отобр бяха наистина луди по футбола. Там също имаше един период, в който те не обичаха президента и идваха по-малко хора на мачовете. Говоря обаче за към 15 хил. В един момент ни назначиха за треньор сегашния селекционер на Румъния Виктор Пицурка. Изведнъж на стадиона започнаха да идват по 25-30 000. Създаваха уникална атмосфера. Това също помогна и с Пицурка записахме няколко поредни победи. Виждаше се, че се получават нещата. Пак имаше проблеми със забавяне на парите. После Пицурка и президентът по балкански се скараха и той си тръгна. Нещата се забатачиха още и клубът фалира.
- След ново преминаване през ЦСКА и поредна купа отиде в „Лудогорец". Как се стигна дотам и какво е твоето обяснение за този феномен в българския футбол? Ясно е, че финансирането е добро, но има доста примери, при които само с пари не става.
- Поканиха ме на разговор, при който се разбрахме и си стиснахме ръцете. Смятам, че през първия сезон направихме фурор. За голямо съжаление, отпаднахме нещастно миналото лято от „Динамо" (Загреб) и изпуснахме шанс да играем в Шампионската лига. Смятам, че „Лудогорец" имаше шансове да се класира в групите. Не се получи. Като оставим настрана добрата организация на клуба, за спечелването и на трите купи у нас голямо значение имаше, че бяха събрани опитни футболисти, които са играли в редица важни мачове и пред доста публика. Това, разбира се, не е гаранция за успех, но ние много бързо се сработихме. Това може би бе единственото чудно нещо за мен. За нула време започнахме да играем добре.
- Защо след тази успешна година през втората стана ясно, че трета няма да има?
- Така е било писано. Разделихме се повече от нормално. Няма драми, а и от тях никой не печели. Пожелахме си взаимно успех и това беше.
- Ето и тук се потвърждава впечатлението ми, че ако не винаги, поне в повечето случаи изказванията ти са доста премерени. Не си от тези, гръмките приказки и закани. След 3:0 над „Левски" пак запази дипломатичност. Такъв ли си, или се стараеш да си в тази роля?
- Не. Аз съм искрен човек и казвам това, което мисля, но по начина, по който смятам, че е нормално. Определено не е в моя стил да се нахвърлям срещу някого с приказки. Що се отнася за „Левски", се поставям ня тяхно място, защото и аз съм бил там. Макар че с 0:3 не съм падал, но се е случвало срещу други отбори. Знам, че хич не се чувстваш добре. Затова евала правя и на Тошко Янчев, който се изказа точно в дух на разбиране към левскарите след мача. Иначе нормално е между нас в съблекалнята да подмятаме и по някоя друга подигравка по адрес на „Левски" при радостта след победата, и то точно след такава.
- Можеше и да не играеш в този мач, нали?
- Глезенът ми бе син и двоен. Ходих на чакръкчия в Пловдив, който 2-3 пъти го завъртя и ми каза, че мога да тренирам. Вечерта преди мача пък трябваше да наложа глезена с оризов компрес, за да спадне отокът. Получи се.
.jpg)
- Кое е най-лудото празнуване, за което се сещаш в кариерата си?
- Първото нещо, което ми идва на ум, е радостта след успеха срещу „Байер" (Леверкузен). Отстранихме немски тим и ЦСКА влезе за първи път в групите на УЕФА. Просто успехите в Европа са винаги по-сладки, особено като са на такова ниво. Затова и празнуването бе доста здраво, с качване на масите. Преди това бяхме били и „Ливърпул" като гост в квалификациите за Шампионската лига, тъй че имахме солидни поводи.
- При въпросното елиминиране на „Байер" (Леверкузен) с Димитър Бербатов в тима на ЦСКА бе сенегалският защитник Ибрахима Гай, който беше известен като голям купонджия.
- Имаше и други, но интересното при него бе, че не пиеше въобще.
- Ти как си в това отношение?
- Пийвам си, но в рамките на нормалното. Е, при повод и малко повече, но в никакъв случай да не мога да се прибера. (Смее се.)
- Цигари?
- Не пуша.
- В този контекст общото мнение за футболистите у нас е, че каквото и да става, те са си редовни клиенти по нощните заведения.
- Може и да има такива. Аз обаче не мога да повярвам, че има футболист, който има мач в събота и падне, след това да отиде на дискотека. За мен тези приказки са попреувеличени.
- Да поговорим и за националния отбор. Може да се каже, че в последните 2 г. изкара третия си период в него. Той се оказа и най-успешният. Защо така се получи?
- Най-успешен и за мен, и за националния. Във футбола е така. Когато има треньор, който харесва играта ти и ти дава повечко шансове, нещата се получават. Трябва да се отчете, че преди в националния имаше и футболисти като Бербатов, Стилиян, Мартин и бе по-трудно да се пробие.
- Кое не достигна поне за едни баражи?
- Голове. Всички ни е много яд, защото като цяло се представихме добре и имахме реални шансове за бараж. В тези квалификации създавахме ситуации, но не вкарвахме, като изключим мача с Малта в София. Нямахме и късмет. Определено съжаляваме.
- Женен си. Как се запозна с бъдещата си съпруга?
- Ние реално сме заедно вече 13 г. Сватбата беше преди 5. Запознахме се по стандартния начин - в квартала, на кафе. С времето дойде моментът и да й предложа. Много хубави спомени имаме от сватбеното тържество.
- Тя наскоро отвори спортна зала. Ти имаш ли идеи с какво ще се занимаваш, след като приключиш с кариерата си?
- Смятам още доста време да поиграя, а честно казано, за след това нямам конкретни идеи. Сигурно ще е свързано с футбол.
Интервю на Константин Ботушаров, "24 часа"
