Есента на миналата година не беше от най-успешните за Димитър Рангелов. Отборът му Енерги (Котбус) креташе на опашката в Бундеслигата, а юношата на Славия и съотборникът му Станислав Ангелов се забъркаха в поредица от скандали. Митко изрази желание да напусне, но засега няма оферта, която да удовлетворява тима от Котбус. Затова той продължава да се готви с отбора за пролетния дял от немското първенство. След поредната тренировка Рангелов даде интервю за "Стандарт".
- Митко, напоследък със Станислав Ангелов се забъркахте в доста скандали. Защо?
- Всичко вече е наред. Недоразуменията са изгладени. Както беше преди, така е и сега. Няма разлика в поведението на колегите и мениджърите.
- Как изгладихте противоречията?
- Ами как. Седнахме като мъже и си казахме кой какво мисли. Споразумяхме се всеки да си върши работата. И повече да не се повтарят тези неща. Скандалът на коледното парти не беше по наша вина.
- И ти, и Станислав сте хора, които казвате нещата такива, каквито са. В това ли е проблемът?
- Мога да говоря само за себе си. Надявам се, че това, което е излязло от моята уста, се е възприело така, както към го казал, а не така, както е угодно на някого. Всичко е забравено и няма смисъл да го коментираме.
- Когато се скара с албанеца Ервин Скела, ти каза: "Малко да ми стане интересно". Тогава може би не очакваше нещата да се задълбочат?
- Първият скандал беше забравен моментално. Когато се прибрах в Котбус след мача на националите с Грузия, никой не коментираше случилото се. Колкото до коледното парти, не сме искали да се получи така. Не беше планирано. Нямах представа, че съм на трето място в анкетата на феновете и ще ме награждават. Не съм хванат от гората, родителите добре са ме възпитали и ако знаех, естествено, че щях да изчакам.
- Има ли вариант да напуснеш Енерги до края на зимния трансферен прозорец?
- В Енерги достигнах своя максимум и ще бъде много трудно да поддържам добро ниво. Ние не сме кой знае какъв отбор и не можем да си позволим много качествени футболисти. Затова се получава текучество, което се отразява негативно на резултатите. Ще е добре да сменя обстановката, за да продължа да се развивам.
- В България се появиха информации, че може да преминеш в ЦСКА. Вярно ли е?
- Чух и аз за някакъв интерес, но никой от ЦСКА не е говорил с мен. Според мен това са само слухове и докато не ми се обади някой от шефовете на отбора, няма да го приема за вярно.
- А би ли се върнал в България?
- Това ще е крачка назад. Не подценявам ЦСКА. Това е един голям отбор, доказал се не само в България, но и в Европа. Аз обаче съм достигнал едно ниво и искам да вървя по-нагоре. В ЦСКА според мен това е невъзможно.
- Държиш ли на думата си, че в България ще играеш само за Славия?
- Това е отборът, който ми е дал най-много. Започнах там като юноша, после играх, мисля, шест сезона в първия отбор. Казах го, защото не смятам скоро да се връщам в България. А един ден може да завърша кариерата си в Славия, кой знае. Ако имам сили, ще порадвам "белите" фенове, те го заслужават.
- Не можеш да случиш на треньор в чужбина. Имаше проблеми с Папен в Страсбург, не си от любимците на Прашникар в Енерги. Защо се получава така?
- Много пъти съм казвал, че ние, българите, сме с малко по-особен нрав. Аз примерно, когато виждам, че един човек не е прав, предпочитам да го кажа, а не да мълча. Може би именно затова не съм любимец на треньорите. Папен беше като Христо Стоичков. Изключително голям играч, който според мен не разбира много от футбол. Всичко са постигнали благодарение на характера си, който опитват да демонстрират и сега. Да си на терена обаче, е много по-лесно, отколкото да си треньор. Трябва да си изключителен психолог.
- Кой трябва да стане селекционер на националния отбор?
- Опитахме с доста български треньори, редно е сега да пробваме с чужденец. Сигурно и това не най-добрият вариант, защото българите не сме точно балканци, а много по-особени. Но може и да се получи, нищо не се знае.
- Беше титуляр при резила в Сърбия. Близо два месеца минаха оттогава, успя ли да намериш обяснение на случилото се?
- Да ви кажа честно, доста често се сещам за този мач. За пръв път бях титуляр в националния отбор. Аз специално доста тежко преживях загубата. Винаги страдам, когато тимът губи. Мислено изигравам срещите по още няколко пъти и се опитвам да разбера къде съм сбъркал и какво съм могъл да направя по-добре. Изводът от Белград е, че трябва да проявим повече характер. Да се обединим и всички заедно да вървим напред, а не всеки да дърпа каруцата към себе си.
- Много се изговори за постъпката на Димитър Бербатов в Белград. Ще се съгласиш ли, че той не беше прав да не каже нито дума пред медиите в качеството си на капитан на този отбор?
- И според мен не беше правилен начинът, по който излезе. Той е голям футболист и голям човек, на когото не му отива да постъпва по този начин. Сигурен съм, че после се е замислил и Бербатов малко или много съжалява. Иначе за загубата всички сме виновни - и началници, и треньори, и играчи, и лекари, и масажисти, до един.
- Сподели пред "Стандарт", че си се разделил с приятелката си Доротея. Намери ли си нова?
- Още съм сингъл, но имам няколко предложения.
- Разстоянието ли ви раздели?
- Не, определено. Стигнахме до момента, в който всеки трябваше да поеме по своя път. В началото всичко беше идеално, разбирахме се отлично, тя идваше често при мен, стоеше по два месеца. Съжалявам, че я отделих от баскетбола. Сигурно някой ден ще ме обвинява за това, но решението си го взе тя, не съм я карал насила.
- Кого каниш сега при теб да ти прави компания?
- Само най-близките. Сестра ми, племенника, майка и татко. Опитвам да се концентрирам на 100 процента.
- Какво правиш в свободното време?
- Със Станислав Ангелов често ходим в един гръцки ресторант, чийто шеф ни е много близък приятел. Винаги ни готви това, което си поръчаме, а не това, което го има в менюто. Станислав дори го е научил да прави таратор. Общо взето там си прекарваме свободното време.
