Димитър Пенев: Преди Париж искаха да ме сменят

- Как да не си спомням? Вашите колеги тогава вече се чудеха кой ще ме замести. Много не им се вярваше, че ще бием Франция и ще се класираме на световното. На пресконференцията преди мача дойдоха над сто журналисти. Имаше много и от нашите и един от тях в началото става и казва: "Пенев, кажи състава, твоята е ясна!" Аз му отговорих - заради теб няма да го кажа. И не казах нищо за отбора. Оставих да говори президентът на федерацията.

- Явно напрежението е било голямо...

- Такива бяха времената. Точно беше започнала демокрацията. София беше много шумно място. Събрах отбора на лагер и помолих президента Желев да отидем в резиденцията на хотел, а да тренираме на Панчарево. Издържахме само три дни. Решихме да заминем за Германия, да се видим на спокойствие. Да се обединим, да преценим кой ще играе и кой не, да е ясно какво ще правим. А не да четем и да слушаме всеки ден как ни махат, с кого ни сменят. Намерихме луксозен хотел с две игрища, всичко беше точно. Аз с футболистите винаги съм бил открит. Бях им и треньор, и баща, и приятел. Казах им - няма какво да губим, само можем да спечелим, стига да не се притесним и да не ни е страх.

- Какви бяха притесненията ви тогава?

- Разликата между футболистите от нашето първенство и момчетата от западните клубове беше голяма. Имахме играчи в големи отбори в Испания, Португалия, Германия, това ми даваше спокойствие. Трудно ми беше да им намеря дубльори. Оформих една група - Боримиров, Генчев, Михтарски, Андонов - винаги съм пускал тези играчи в контролите и да влизат резерви в официалните мачове, за да мога да разчитам на тях при необходимост. Освен това Франция тогава беше голям отбор - Кантона, Жинола, Блан. Но пък ние сме правили хубави мачове срещу французи - с ЦСКА срещу "Монако", "Сент Етиен", с националния сме ги били. Затова за "Парк де Пренс" настройката ни беше положителна.

- Вие вярвахте ли, че ще спечелим?

- Нашият шанс дойде от тяхната загуба срещу Израел. Преди това аз гледах класирането, смятах точки и отидох на мача Швеция - Франция (1:1). Гостите водеха, накрая Жинола не подаде на Кантона на празна врата и изпусна, а шведите изравниха. Журналистите там ме питаха дали имаме шанс. Аз им казах - да, имаме, ще броим точките накрая. В България ме критикуваха защо съм отишъл на този мач, като нашето дередже е съвсем друго. Бихме Австрия с 4:1 и казах - да изиграем мачовете докрай, да съберем точките, критикувайте ме тогава.

- Какво си мислехте до последната минута на "Парк де Пренс", преди Костадинов да вкара?

- При 1:1 извадих Лечков и пуснах Петър Александров да ходи в наказателното поле, нищо че Любо играеше. Исках да ги притесним французите. Ако си спомняте, Жинола тръгна по фланга, Александров го гонеше и му направи фаул. Тогава на пейката някой ми вика - тренер, 1:1 срещу Франция все пак е успех. Аз му викам - успех, успех, ама моята глава ще я махнат. И от фаула Жинола, вместо да пусне късо на Кантона, взе, че центрира. Кременлиев взе топката, даде я на Балъков, той - на Пенев, към Костадинов и за една секунда всичко се смени. Блан отиде на подсигуряване, направи шпагат, но тогава Емо шутира.

- Как реагирахте? 

- Костадинов изтича при нас, ние излязохме на терена. Бяха ниски пейките и при ставането направих контузия на прасеца. Като състезател не съм имал такава травма! Две минути се прегръщахме на игрището. Свърши мачът, на главната трибуна Платини скочи от два метра на стълбите и изтича да се скрие бързо. После ме посрещнаха нашите журналисти...

- А как ви посрещнаха в София?

- Никой не ме посрещна, защото сменяхме полетите, останахме един ден повече в Париж. Аз се върнах последен в София. Излизам на аерогарата, гледам - няма никой. И се прибрах у дома.

- Как се справяхте с толкова звезди с трудни характери?

- Това е най-сложното за треньора. Не си ли постелеш от първите дни, спукана ти е работата. Аз съм поставил моите принципи и играчите ги знаеха. В някой мач някоя звезда трябва да остане на пейката. Тогава най-бързо разбираш какво е отношението към теб. Постоянно трябва да ги наблюдаваш и да работиш с тях. Да ги накараш да са единни и да играят за нацията.

- Критикували са ви за по-свободния режим, особено в Щатите - играчите пиели бира на басейна, пушили цигари, яли пържени картофи...

- Знам ги аз тези, дето пишеха, че не сме тренирали сериозно. При мен е имало свободни часове, имало е и режим. Който го е нарушавал, си е за негова сметка. Французите си бяха наели цял хотел за Щатите, а ние никъде не бяхме сами. Навсякъде имаше и други гости. Така се създаваше измамно впечатление. Ние една рекламна фланелка нямахме на световното. Правехме всичко в движение. През 1970 година в Мексико на световното спяхме на къмпинг и не ни даваха да си топнем глезените в морето. 50 долара глоба! Затворени тренировки, ненормална работа. И какво направихме? В Щатите виждате, че моите методи дадоха друг резултат.

- Пушеха ли наистина играчите?

- По-добре да пушат открито, отколкото да ми се крият. Аз ги знаех кои са - Михайлов, Трифон, Емо... Стоичков - не. Кройф колко пушеше? Три кутии "Кент"! Добре, пушиш, ама си съкращаваш спортния живот. Кройф игра 7-8 силни години, а не 15. Негова си работа. Познаваме се и сме си ги говорили тези неща. Като не сме тренирали сериозно, как така стигнахме до четвърто място? Как бихме Мексико с продължения и дузпи? За мен това ни е най-добрият и интересният мач. Дузпите ги вкараха тези, които не бяха титуляри - Боримиров, Генчев, Ивайло направи страхотен мач. На Стоичков не му дадох да бие дузпа, защото беше приятел с Кампос. Викам - вие си говорите всеки ден по телефона! Вече му набута един гол в редовното време, ако се наложи - последен ще биеш дузпа. Ицо после два дни не ми говори. Сърдит...

- Как овладявахте кораба в буреносните моменти?

- Налагах си моята воля. Като паднахме от Нигерия, имаше голям натиск да сменя почти целия състав. Аз устоях. Вечерта късно след мача събрах отбора и казах, че няма да сменям никой и следващия мач ще играят същите. Каквото и да се коментира. Резервите ги викнах отделно и ги предупредих да не се подвеждат и да не слушат какво става отвън. На разбора за Гърция казах - сега трябва да изпълним за каквото сме дошли. Аз една загуба от гърци не мога да се сетя нито на национално, нито на клубно ниво. Искат да ви сменям половината. Няма да ви сменям. И те се размърдаха. Излязоха и вкараха четири гола. Успокоиха се нещата и си изпълнихме задачата да спечелим първа победа на световно. Това беше точка номер едно. 

- После?

- Докато пътувахме към стадиона за мача с Аржентина, наказаха Марадона. Лицата на играчите се промениха, като разбраха. Аржентинците без Марадона не са същите. Този русичкия нападател, как се казваше...

- Батистута?

- Другия...

- Каниджа?

- Да, Каниджа не можа един път да спре топката като хората. Смениха го бързо. И ние взехме втора победа. А пък не сме били тренирали сериозно... После срещу Мексико Боби Михайлов от добър стана велик вратар. Преди мача с Германия при нас дойде Бекенбауер, коментираше за американската телевизия. Вика ни - ние сме два пъти по-зле от вас. Ефенберг си замина. Матеус седи настрани и си мълчи, малкият Хеслер командва... Подкарахме ги и германците. И срещу Италия бяхме равностойни. Те вкараха два, ние един. Нямаха повече положения. Нито са били по-бързи, нито по-добри от нас. Ицо го скъсаха от ритане и чукане по краката. Той е много бърз и техничен на скорост, не могат да го хванат. Ама президентът на съдиите тогава беше италианец. Имаше дузпи, които не ни дадоха.

- А защо паднахме така тежко от Швеция?

- Ицо много се беше изнервил, че руснакът (Саленко - б.а.) вкара пет гола в един мач. Той искаше да е едноличен голмайстор. Имаше неопитни хора в ръководството на федерацията, които почнаха да говорят, че Боби ще е вратар №1 на световното. А то се знаеше, че ще е белгиецът (Прюдом - б.а.).

Това развали атмосферата. За вратар ли ще играем, или за голмайстор? И на двамата не се отрази добре. На Боби му вкараха четири гола. Ицо никакви топки не получи. Дори Киряков, негово момче, нямаше момент да му подаде. Обаче завършихме на четвърто място. Народът ни прости и за тази загуба и за Нигерия.

- Казват, че откакто президентът Желев е отишъл в Щатите, нещата са тръгнали на зле...

- А, шеги са това. Той ни се обаждаше по телефона след всяка победа и аз веднъж му казах - президенте, идвай при нас. Имам 200 долара да те посрещна. Дойде за мача с Италия и ние паднахме. Упрекнах го, че е бил кутсуз. Обаче го запалихме по футбола. Предупредих го - да не тръгнеш сега по мачове, че ще забравиш за демокрацията... После той ни даде най-високите ордени "Стара планина" и ни направи почетни граждани на София. Казваше ни, че навсякъде, където отиде по държавни визити, го питат за футбола.