44-годишният Валдас Дамбраускас, който от тази зима е треньор на шампиона на България за последните 9 години – Лудогорец, е от типа „академични треньори“ във футбола. Изключително интелигентен, образован и мислещ. Прави впечатление умният му поглед, шлифованият изказ, издаващ четящия човек, и постоянното негласно напомняне, че е наясно как непрекъснато трябва да се самоусъвършенства. Ето какво каза литовецът Дамбраускас пред Мач Телеграф.
- Г-н Дамбраускас, съдбата често си прави шеги. Докато учите в Лондон, където получавате треньорския приз на Уестминстър, гледате на живо Димитър Бербатов. Вече направихте официалния си дебют в българския футбол – с победата с 3:1 над Спортист Своге. Сега обаче ви предстои първи мач от шампионата с Етър, в чийто треньорски щаб е тъкмо Бербатов. Как гледате на тази среща?
- Бербатов е специален. Да, имал съм възможност да го гледам на живо в Англия, особено докато беше в Тотнъм и Манчестър Юнайтед, а и съм изучавал тактическото развитие на тези отбори с него в състава си. Наистина съм на мнение, че той има принос в развитието специално на английския футбол. Ще е много любопитно как е работил с нападателите на Етър – надявам се това да си проличи на терена.
- Съвсем наскоро „Франс Футбол“ обаче постави Димитър Бербатов в Топ 5 на провалените футболни таланти. Как приемате подобна оценка?
- Вижте, при цялото ми уважение към „Франс Футбол“, в днешно време всеки може да стане журналист и да прави своя класация. По мое време за тази професия се искаха знания, ценз и изключително усилие. Да, всеки може да стане журналист, пилот, учител, но не всеки може да бъде журналист, пилот, учител в истинския смисъл на тези професии. Аз лично не съм съгласен с оценката за един от най-големите ви нападатели, защото титлите в Англия и голмайсторският приз във Висшата лига не би трябвало да означават провал. Бербатов бе елегантен нападател, който се опитваше да промени играта. Всъщност и това остава като основно впечатление завинаги.
- Нека се фокусираме върху вас. През лятото на 2017-а като треньор на литовския гранд Жалгирис срещате Лудогорец в квалификациите за Шампионската лига и сегашният ви отбор трябва доста да се поизпоти, за да ви отстрани. Скаутингът ли беше в основата на отпора, който дадохте?
- Скаутингът е основна част от стратегията в днешния футбол. Спомням си, че тогава разузнахме детайлно Лудогорец по време на лагера на съперника ни в Австрия. Имахме човек на всичките им контроли – мисля, че бяха четири или пет. Тогава разбрахме, че Лудогорец ще играе срещу нас с „фалшива деветка“ в лицето на Джонатан Кафу. Бяхме подготвени за тази тактика и намерихме начин да й противодействаме. Въпреки че в 18-ата минута Лудогорец поведе чрез Абел Анисе, а в 24-ата минута Игор Пластун имаше шанса да удвои, успяхме да обърнем резултата до 2:1.
- Направихте го благодарение на футболист, играл у нас за ЦСКА…
- Серж Нюаджи наистина беше фундаментален играч за Жалгирис. Той не само изравни резултата, негова бе и асистенцията за победния ни гол, а както знаете, вкара и в Разград, където откри резултата. Всъщност стана така, един трансфер на Лудогорец между двата мача преобърна ситуацията…
- Как?
- Кафу беше продаден на Бордо и на реванша излезе като крило, на коронната си позиция, защото очевидно вече се градеше тактиката в негово отсъствие. Поне такова беше впечатлението ни. Кешерю си бе типичен таран, а Лудогорец изглеждаше по друг начин. Обърнаха ни с голове на Натанаел Пимиента, Вандерсон и два на Клаудиу. Но бяхме доволни, че сме се противопоставили на един отбор с две участия в груповата фаза на Шампионската лига зад гърба си.
- Минавала ли ви е тогава през главата мисълта, че един ден ще поемете Лудогорец?
- Със сигурност не, но имах възможността да се убедя още тогава – преди повече от 4 години, че "Лудогорец" е един истински европейски футболен клуб с модерна инфраструктура. Видях с каква база разполага клубът, а сега виждам, че са се направили още неща. Затова и за мен е привилегия, че бях избран за треньор на "Лудогорец". Но, както се видя срещу "Спортист" (Своге), така и срещу "Етър" играчите ми трябва да са наясно, че само заради изграденото име на клуба и успехите никой съперник няма да ни подарява победата.
- Нека останем още малко в 2017-а – говорите ли си за онези мачове с играчите на Лудогорец, които и сега са в тима?
- Да, разбира се – те не са малко: Кешерю, Ренан, Вандерсон, Анисе, Дяков, Терзиев, разбира се, Козмин Моци. Шегуваме се с Клаудиу, а и най-вече момчетата не могат да забравят страховития дъжд във Вилнюс, който попречи на Лудогорец да проведе нормална тренировка преди мача. Но както във футбола, така и в живота непрекъснато си принуден да преодоляваш изпитания, за да докажеш, че си способен на най-важното за успеха в една професионална кариера в тази велика игра.
- Кое е то?
- Саможертвата. За да постигнеш нещо в големия футбол, трябва да жертваш много други неща.
- А вие какво сте жертвал?
- Контактът със семейството си. Жертвал съм възможността да видя как растат децата ми, да обърна повече внимание на съпругата ми, да се отдам в по-голяма степен на една друга своя голяма любов – шахмата.
- Неизбежно щяхме да стигнем до темата „шах“. Знаете, естествено, кой е Веселин Топалов, нали?
- Разбира се – българският световен шампион за 2005 година. Спечели титлата в Аржентина. Все пак аз съм играл в професионални турнири, най-вече на бърз шах – блиц, особено по времето ми в Екранас.
- Бихте ли се пробвали срещу Топалов?
- Да, разбира се, с удоволствие ще изляза срещу него, но бих искал партията ни да е от две части – от шах и футбол. Просто, за да имам повече шансове да го победя.
- Топалов играе футбол.
- Знам, знам. Така е и с повечето световни гросмайстори – като действащия шампион, норвежеца Магнус Карлсен например. Би било вълнуващо едно съперничество с Топалов. Както е вълнуващо е и това, което се случва с мен в България.