Чичо Митко: Само китайците хапват повече от нас

Димитър Пенев е от малкото събеседници у нас, които могат да кажат нещо ново и интересно всеки пък, когато дават интервю. Явно притежава и друг талант, освен този да открива Стоичковци, Бербатовци, Костадиновци. Сядаме с Пената в кабинета му на "Българска армия" малко преди ЦСКА да потегли към Гърция.
 

 Времената на "Армията" са тежки, сурови,но треньор номер 1 по футбол у нас не показва особено притеснение. Нормално, говорим за човека, който има полуфинал за КЕШ като футболист, още един като помощник-треньор и полуфинал за КНК като старши. Плюс десетки титли, купи и индивидуални отличия. И разбира се, четвърто място в света през 1994 г. И най-важното - отдавна е спечелил любовта на народа, защото след дълги години на върха си остава човек от народа.
 

- Ние на Балканите сме постоянно в криза и постоянно се оплакваме. Вместо да говорим, трябва да започнем да работим поне на 60% от това, което е нужно. Да се уважаваме повече и да си помагаме.
 

- Не е от вчера. Може би само китайците хапват повече от нас, защото имат повече реколта. Ние и без реколта сме в тройката по веселби. От друга страна пък сме добри и гостоприемни, минат обаче 3 месеца и ставаме врагове. Дори с най-близките.

- Не се оплаквам, при семейството всичко е нормално. Знаете, последните 1-2 месеца трябваше да се занимавам пак с треньорство в ЦСКА, да оправяме нещата в движение. Продължавам, но се надявам както имам подкрепата на ръководството, така да сме единни и с колегите от спортно-техническия щаб. Трябва да има разбирателство. Виждате, правим доста промени в първия състав. Дай Боже, да няма промени в моя характер. Да си остана Пенев.
 

- Добре. От години се събираме със семействата на бившите пилоти- Топлодолски и Жоро Пенчев. Ходим в заведението на Радко Божилов, с който сме приятели от 30, а може и 40 години. Един от първите "червени" фенове в региона, помагал ми е още като бяхме Средец, че и по рано. Мнозина знаят неговото заведение. Много приятно стана, имаше програма. Бяхме доста хора - писатели, художници, лекари, компании, за които не съм чужд човек.
 

- Имам приятели писатели, но най-много са журналистите (б.а. смее се).
 

- Имаме и лекари, няколко журналисти, всякакви. Доста са във футбола, в спорта. Знаете и Любо, и брат ми Младен, бог да го прости. Имам братовчеди, които играха и по "Б", и по "В" гру пите. Ако се върнем в годините преди мен -един от най-големите волейболисти Димитър Захариев от ЦДНА. Съпругата му Цеца Берковска беше номер 1 в женския волейбол, играеше в Левски. Регионът тук е доста спортен. От селата на 10-12 километра от Мировяне са излезли десетки, стотици спортисти. Да не ги изброявам. Като върна миналото: от Банкя на Бойко Борисов, до Горубляне- всички села имаха спортни площадки и хората спортуваха.
 

- Много години. Неговите баби са от този регион, общи познати и роднини са се сгодявали, женили. Родата ми по майчина линия е от Бърложница, Неделище - селата отвъд Сливница. Дядо ми е служил там и се е запознал с баба ми Катерина, на която кръстих дъщеря си - Катя. Бойко между другото е роднина с Виден Апостолов, знаете, големия футболист на Ботев (Пловдив). Като говорим за родове, аз имам родословно дърво на моя от хиляда шестстотин и някоя година. Трябва да отделя някой ден, за да го покажа.
 

- Защо, Любо Пенев има двама синове.
 

- Може да се промени. Дано моите внучки също ме зарадват с момчета. И да не забравят дядо си. Едната внучка е Димитра, кръстена на мен. Другата е Надежда. Очаквахме раждането й точно преди световното през 1994 г. Казах, кръстете я Надежда да имаме надежда на финалите. И то стана. Като заминахме, беше на 4-5 дни.
 

- Просто предусещам нещата. А и съм коректен човек. Хайде, не съм някакъв благородник, но не съм и грешник. Животът ми е минал сред хора и съм се старал да бъда коректен. Не обичам да изневерявам на възпитанието, дадено от родителите ми. Не лъжа, не крия, не крада и това ми се връща в доста моменти. Може и късмет да е, но е трудно да носиш отговорност. Особено в националния отбор.
 

- Желая и на двамата да станат сред най-добрите. Не зависи само от тях, иначе качествата ги имат. Имат и програми, имат и дисциплината, защото са минали през казармата в ЦСКА. С тях двамата и с Емил Костадинов се отнасях по-твърдо, на моменти грубо. От малки личаха качествата им, но трябваше време, както казват старите хора - да направят кокал. И най-важното - да направят малко акъл в главата. Помагал съм на по-слаби футболисти и тях това нещо ги дразнеше, но пък станаха големи.
 

- Като мой възпитаник и сега треньор ще му кажа: "Колега, успех, но това е ЦСКА". Също и ЦСКА, един от водещите отбори в Европа. Това е напрежение. Много пъти са ми казвали отстрани: "Добре си, много си добре даже". Но никой не казва да си сменим местата за час, ден, седмица. Вярно, сигурно на мен не ми достигат качества за техните места.
 

- Рядко играя. Приятели и колеги са ме питали за числа от тотото. Казвал съм и моите рождени дати, и тези на децата. Иначе най-голямата ми печалба е от тото 1, играхме на световното в Южна Корея и Япония с доктор Гевренов, лека му пръст, и Кирчо Иванов, едно момче от Горубляне. Спечелихме 4-5 хиляди лева. Минахме през две заведения да почерпим.

- Вярно е, имаше сбирка на треньорите в Японския, тогава селекционер на националите беше Пламен Марков. Ларгов теглеше билетчетата. Колата беше предпоследна или последна. И аз му викам: "Лари, изтегли моя номер". Ларгов взе, че го изтегли. Аз пък бях загубил номера, защото смених 5 маси. С доктора започнахме да го търсим.
 

- Много съм направил в спорта, много съм и взел от него. Като минеш 60 обаче, това, което си взел, започваш да го връщаш. Най-вече за здравето говоря. Стави, мускули - износени са. Чисто спортно съжалявам, че не отидох в Интер, вместо големия им капитан Пики. Искаха ме 10 дни след като той почина. Предлагаха 4-годишен договор. Все пак не говорим за Австрия, а за един велик клуб, който през онези години беше спечелил два пъти купата на европейските шампиони. Яд ме е за много мачове, които не са отразени. Няма да забравя 1963 г. - станахме четвърти в света в Лондон с юношеските национали. И то след равен брой точки с Англия, Шотландия, Северна Ирландия. Но такива времена бяха. Не се пишеше много. Даже тогава ни наказаха няколко човека, че имахме претенции за наградата. Искахме по 10 лири, а ни дадоха по 5. Изключиха ни заради 5 английски лири по 6 месеца - мен, Никодимов, общо 6 човека.
 

- Слави съм го уважавал, но това специално не го гледам. Няма покритие.
 

- То всяка вечер има мачове. Иначе предимно новини. Задължително по 2-3 телевизии, защото често Президентството каже едно по едната, а по другата - второ.
 

- Не, но уважавам хората, които искат да помагат, в лицето на Георги Първанов, Желю Желев, Петър Стоянов. Сега е премиерът Бойко Борисов. Бори се навсякъде, но винаги има и успешни борби, и грешки. Познавам ги всичките, те ме познават. Все пак винаги съм бил на върха в своята професия и на терена, и след това. Слушал съм старите. Сега младите бързат, искат всичко веднага.

- Така е. Имат тези бързи техники и бързат. А трябва много стъпки да извървиш, много труд да положиш, за да стигнеш напред. Другото е типично по български, по балкански: чичо ми е войвода, значи аз съм спокоен, имам средства.
 

- Имало е и такива моменти. Аз поне съм работил открито с всички и истината излиза бързо.