Носителят на „Златна топка“ и бивш селекционер на националния отбор на България Лотар Матеус е поредната легенда на световния футбол, която се присъединява към звездната селекция за историческия сблъсък на титаните на 20 май. Легендарният капитан на Бундестима се завръща отново на стадион „Васил Левски“, специално да уважи юбилея на своя скъп приятел.
„Христо Стоичков е един от най-добрите футболисти, с които съм се срещал на терена. Той действително е брилянтен нападател и аз съм изключително щастлив, че мога да го нарека мой приятел.“ – споделя легендата на Байерн Мюнхен. „Радвам се, че отново ще изляза на стадион „Васил Левски“, въпреки всичко пазя много добри спомени от България.“ – допълва Матеус.
Лотар Херберт Матеус безспорно е един от най-успешните германски футболисти за всички времена. Той има рекордните 150 участия и 23 гола с германския национален отбор. Световен (1990 г.) и европейски (1980 г.) шампион по футбол, както и многократен шампион и носител на купата на Германия, шампион на Италия. Матеус е един от двамата футболисти, участвали на пет световни първенства. Носител е на купата на УЕФА през 1992 г. с Интер, а от 21 септември 2010 г. до 19 септември 2011 г. е и старши треньор на националния отбор по футбол на България.
Кариерата на носителя на „Златната топка“ за 1990 г. стартира в Херцогенаурех. На 18-годишна възраст Матеус се мести в Борусия (Мьонхенгладбах). В края на първия си сезон като професионалист той попада в състава на ФРГ за Евро 1980, където германците печелят титлата. През 1984 г. легендата подписва с Байерн Мюнхен, а четири години по-късно преминава в Интер, с който става шампион през 1989 г. С помощта на халфа „черно-сините“ печелят Купата на УЕФА, но през 1992 г. Матеус получава тежка травма и се завръща в Байерн Мюнхен.
На световното първенство в САЩ Лотар Матеус вече играе като централен защитник, но Германия отпада изненадващо от България. Той записва пето участие на шампионата на планетата 4 години по-късно и установява рекорда си за най-много срещи на световни финали. През 1999 г. е капитан на Байерн на финала на Шампионската Лига, загубен с 2-1 от Манчестър Юнайтед. През 2000 г. преминава в американския Метростарс, където и завършва кариерата си.
След прекратяване на активната си спортна кариера Лотар Матеус се отдава на треньорската професия: австрийските Рапид и Ред Бул, в сръбския Партизан, с който става шампион на Сърбия и Черна гора, Атлетико Паранаенсе, израелския Макаби (Нетаня), а също така е бил старши треньор на националния отбор на Унгария и разбира се, селекционер на националния отбор на България.