Бусато: ЦСКА е клуб, който трябва да играе в Шампионска лига

Новият вратар на ЦСКА Густаво Бусато даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт” по ТВ+. В търсене на своя номер 1 под рамката „червените” стигнаха до Бразилия, откъдето днес са двамата най-актуални вратари в света – Алисон и Едерсон. В последните мачове на ЦСКА-София новото им лятно попълнение доказва, че клубът е стрелял точно при трансфера. Славният италиански страж Джиджи Буфон е вдъхновител на Бусато, който започва кариерата си в бразилския гранд Гремио. С цветовете на този тим печели титлата на страната при младежите до 20 години. Тогава е избран и за вратар №1 на турнира.

-Здравейте, Густаво! Спечелихте титулярно място на вратата на ЦСКА. Как виждате конкуренцията с Витаутас Черниаускас?

-Нормално е всички да искат да играят. Аз получих шанс да пазя, но работих много усърдно за тази възможност. Много е важно всички футболисти в отбора да имат увереност в собствените сили и да разчитаме един на друг. Това очаква от нас и треньорското ръководство, както и публиката на ЦСКА.

-Голямо ли е напрежението да бъдеш вратар на ЦСКА? Това е клуб, който винаги се бори за големи цели.

-Много е хубаво човек да играе за голям клуб като ЦСКА. Да се бори винаги за победа във всеки турнир. Всичките момчета тук работим неуморно, защото знаем, че ако дадем всичко от себе си, ще останем в историята на един истински гранд.

-Говорите ли си извън тренировките с Черниаускас? Не само за футбол, но и за други неща? Имате ли такива общи теми?

-Говорим си за нещата от живота. Нормално е между съотборници. Всички сме много сплотени. Разчитаме един на друг. Отношенията ни са прекрасни. Всеки от нас, независимо дали е на терена или не, се радва на успехите на отбора. Важното е да побеждаваме и ние даваме всичко от себе си за ЦСКА.

-Вратарските грешки се гледат най-много под лупа. Притеснявате ли се, че може да сбъркате?

-За да избягва грешките, човек трябва да е винаги максимално концентриран. Това е най-важното качество на вратаря, за да спасява вратата и отбора си от голове на съперника. Точно затова преди всеки мач работим за максимална концентрация. Вратарите нямаме право дори за секунда да я губим. Надявам се ролята ми по време на мачовете на ЦСКА да е важна и да спасявам винаги отбора си.

-Вратарят е най-рядко сменяната позиция в един отбор. Как се воюва за титулярно място?

-Откакто съм дошъл тук, във всеки един момент не съм спирал да работя, за да стана титуляр. Раздавах се докрай във всяка тренировка. Работих наистина много. Това е единствената рецепта. Когато си резерва, трябва да си двойно по-усърден и да си готов във всеки един момент да замениш съотборника ти.

-А когато знаете, че ще бъдете резерва, имате ли достатъчно мотивация в тренировките?

-Не е лесно, защото във футбола всеки иска да играе. Всеки се бори за място под слънцето. Особено, когато другият вратар е от класата на Черниаускас, трябва да се работи наистина усърдно. Само така се стига до титулярно място. Трябва винаги да даваш най-доброто от себе си и никога да не губиш вяра, че това един ден ще стане. Може да трябва да чакаш една седмица, един месец или дори година. През цялото време обаче трябва да работиш неуморно, да си винаги готов и да показваш, че си готов да помогнеш на отбора във всеки един момент. Това е.

-В какво сте по-добър от Черниаускас и в какво сте по-слаб?

-На този въпрос може би трябва да отговорят треньорите ни. За нас най-важното е да работим за успеха на ЦСКА.

-Кой нападател на ЦСКА най-често ви вкарва гол на тренировките?

-Трудно им е на всичките. Имаме много качествени играчи, които накланят везните в наша полза във важните моменти. Разбира се, трябва да похваля бразилеца Евандро, който е добър приятел и уникален футболист.

-Свикнахте ли с обстановката в ЦСКА?

-Да. Притеснявах се отначало, че ще бъде трудно, но всички в клуба помагат за добрата атмосфера. Разбирам се много добре с колегите. Постоянно се стремя към растеж в професионален план и да правя всичко за доброто на ЦСКА. Дано да имаме късмет.

-Кой е най-добрият ви приятел в отбора?

-Нормално е заради езика бразилците и португалците да дружат винаги, но всички сме много сплотени.

-Сайтът на ЦСКА показа клип как броите на български. Научихте ли поне малко от нашия език?

-Винаги се опитвам да науча езика на страната, в която съм. Българският ми се струваше малко труден в началото, но с учител по език нещата стават много по-лесно. Вече знам да казвам разни неща, но имам още много да уча.

-Как виждате конкуренцията в българското първенство?

-Харесва ми, че има толкова много силни отбори и качествени играчи от целия свят. Има голяма конкуренция и битките са много оспорвани. Резултатите са винаги 1:0, 2:1 или 2:0. Това показва, че силите са много изравнени. Всички мачове ще са важни за крайната победа в такъв шампионат. Тук има силна конкуренция.

-В края на сезона кога бихте казали, че сте доволен от престоя си в ЦСКА за първата година?

-Целта ми е победата във всеки мач. Иначе аз лично имам мечта да играя в Шампионската лига. Още от дете си мечтая за това. Когато гледах любимите ми играчи по телевизията, си представях колко хубаво би било и аз да съм там на терена сред всичките тези звезди. Мисля, че ЦСКА е клуб, който трябва да играе в Шампионската лига. Просто всички трябва да работим много, за да може това да се случи. Насърчавам съотборниците ми да даваме всичко от себе си, за да мога да осъществя детската ми мечта.

-Знаехте ли нещо за България и за ЦСКА преди да дойдете тук?

-Чак когато започнаха преговорите между клуба и мениджъра ми, започнах да разпитвам приятелите ми, които преди това са играли в България и ми разказаха много хубави неща за хората, футбола и страната ви. Разказаха ми за ЦСКА като голям клуб, който има много сериозно ръководство и организация, и винаги се бори за титлата в шампионата. Това беше достатъчно за мен.

-В отбора има няколко бразилски футболисти. Това помага ли ви?

-Разбира си. Много ми помага. Знам, че мога да разчитам на тях и на другите ми колеги. С тях засега е по-лесна комуникацията и това помага, когато сме на терена.

-Знаете ли, че в историята на ЦСКА има доста бразилци, които с били любимци на феновете. Познавате ли някой от тях?

-Да. Дори сме играли с някои от тях. Фернандо Каранга например.

-Мислите ли, че ще успеете и вие да спечелите сърцата на феновете?

-Имам вяра, че това ще стане. С Божия помощ. Господ ми дава сили и здраве, за да мога да работя. А когато се работи неуморно всеки ден, хората го забелязват и оценяват. На това се надявам.

-Трябва ли един вратар да бъде атрактивен или е по-добре да бъде стабилен? Бихте ли играли в стила на Мануел Нойер или на Рене Игита?

-Игита ли? Хаха. Нещата, които правеше дори и на световно първенство и до ден днешен ме учудват. В неговия случай не става въпрос за смелост, а по-скоро за неща, които граничат с лудост. Не е правилно. Вратарят трябва да бъде обран и да прави неща, предвидими за съотборниците му. Футболът и без това е толкова оспорван и труден, за да си го усложняваме сами.

-Мануел Нойер направи нова тенденция на вратарския пост. Бихте ли повторили неговия стил? Той играе понякога като защитник.

-Хората обичат да следват примери, достойни за подражание. Той е на върха. Велик вратар. Нормално е хората да се опитват да го копират. Иначе този подход е добър, защото така вратарят помага на съотборниците си от защитата.

-Колко време ще останете в ЦСКА?

-Само Господ знае. За момента имам договор за този и за още един сезон. Мисля да изпълня договора си и да остана, колкото се може повече, защото много ми харесва и клубът, и градът, и хората. Ако е рекъл Господ, бих искал да остана много дълго в ЦСКА.

-ЦСКА е вторият ви отбор в Европа след полския Подбескидзие. Защо не се получиха нещата там?

-Защото там ситуацията беше точно обратната на тази в ЦСКА. Първо хората в клуба там не бяха честни с мен. Взеха ме късно – септември или октомври. Не съм сигурен. Когато свърши сезонът, говорих с президента и той ми каза, че не искат да остана в клуба заради вътрешните проблеми, които имаха.

-Разкажете как започнахте с футбола. Всяко бразилско момче е като че ли родено с топка в краката.

-Да, наистина е така. Още от малки всички играят. Започнах много малък и винаги заставах на вратата. Това толкова ми харесваше, че с времето се превърна в истинска страст. И до ден-днешен не мога да си представя живота без футбол. Не мога да правя нищо друго с такова желание. С радост бих помагал на подрастващите вратари от школата на ЦСКА.

-Имали ли сте роднина, който също да е спортист?

-Не.

-А вие самият друг спорт практикували ли сте?

-Професионално – не.

-А защо станахте вратар, а не нападател например?

-Още от малък си мечтаех за това. Никак не е лесно да се развият рефлексът и пъргавината, които са нужни. Често са ме удряли силно с топката като дете. За да не се откаже човек и да е готов да се хвърли пред топовните удари на съперниците, се иска много решителност и смелост. Вратарският пост е много важен за отбора и е много различен от всички други.

-От кой бразилски футболист най-много се вдъхновявате?

-За моя пост мисля, че това е Алисон. Много силен за него период в Ливърпул. Вратарските ни школи в Бразилия –особено на Интернасионал и Гремио, са много добри и много си приличат. Гледам повечето му мачове и му стискам палци.

-Как стигнахте до Гремио, който е един от най-големите клубове в Бразилия?

-Пристигнах там, когато бях на 15-16 години. Първо бях в юношите и после почнах да играя в основния отбор. Взех решение да помоля треньора да ме пусне да отида в друг клуб, защото там нямах шансове и бях втори и дори трети вратар. Въпреки че бях във велик клуб, предпочитах да отида на друго място, но да играя. Много исках да израсна професионално и затова реших да напусна.

-Какво е да сте резерва на Дида, който беше един от най-големите бразилски вратари?

-Когато Гремио го взе, не можех да повярвам. Гледахме го с истинско възхищение. Дори когато бяхме на подготовка, спях в неговата стая. Много обичах да си говорим и да му разказвам как е бил мой идол и как съм гледал мачовете му за националния отбор. Всеки ден научавах толкова много от него. Наблюдавах и после повтарях всяко едно негово движение. Следях го на всяка тренировка. За мен той беше пример. Един вратар, който беше спечелил всичко. Освен това беше и изключителен човек. Наистина бе голяма чест да работя с него.

-Имате титла с младежкия отбор на Гремио до 20 години. Как така ви избраха за най-добър вратар на турнира тогава?

-Това беше наистина един много важен момент. Тогава започна всичко за мен. Гремио беше силен. Срещна се с Интернасионал. Това е „Ел Класико“. Прилича на дербитата между ЦСКА и Левски. Аз хванах три дузпи на Интернасионал. Всичко започна оттам и от шампионата, в който бях избран за най-добър вратар. Тогава решиха да ме вземат в първия отбор на клуба, станах професионалист и започна футболната ми история.

-В дербито на Порту Алегре срещу Интернасионал наистина спасявате три дузпи. Това ли е вашата специалност?

-Не само, но наистина това е нещо, което е важна характеристика на играта ми. Винаги, където и да отида, имам късмет с дузпите и се надявам това да бъде така и в ЦСКА и да нося късмет.

-Вярно ли е, че спасената дузпа е късмет за вратаря и сигурна грешка на изпълняващия наказателния удар?

-Трудно е. Зад гърба на вратаря има наистина голяма врата, която е трудно да бъде покрита изцяло. Затова трябва да има максимална концентрация и постоянно внимание. За да се спаси дузпа, трябва много бърза реакция. Мисля, че както изпълнението, така и хващането на дузпа е въпрос на качества и на двамата футболисти.

-Кой вратар е вашият идол?

-Джанлуиджи Буфон.

-Защо? С какво ви впечатлява той повече от другите?

-Защото е италианец, има италиански паспорт и играе за Ювентус толкова много време. Много рядко се случва вратар да остане повече от 10-12 години в един и същ клуб. За мен това го различава от всички останали.

-Бразилия ли командва вратарската мода в света?

-Да се надяваме това да продължава така. Алисон и Едерсон в Англия, а Бусато в ЦСКА. Дано тези бразилци продължават да държат модните тенденции и да помагат на отборите си, където и да са.

-Играл ли сте на „Маракана“?

-Да.

-В кой мач?

-Срещу Вашку да Гама.

-И какво е човек да играе на този стадион?

-Спомням си, че адреналинът ми беше много висок. Вашку игра срещу нас в мач на живот и смърт, защото му трябваше победа, за да влезе в по-горна група. Направих силен мач и ми вкараха само един гол. Завършихме 1:1. Беше наистина важно за мен.

-Срещу кой нападател ви е било най-трудно досега?

-Диего Форлан от Уругвай.

-Кога играхте с него?

-Играхме, когато беше в Интер.

-Какво ви харесва в София и какво не?

-Харесва ми. Аз съм много спокоен човек и обичам да си стоя вкъщи. Да прекарвам време със семейството ми и със съпругата ми. Обичам да отидем заедно с нея в някой ресторант. Наистина ми харесва градът и ме кара да се чувствам много добре. Животът в София наистина е хубав и се радвам да съм тук. Чувствам се щастлив.

-Липсва ли ви бразилската гозба чураско?

-Малко да. Нормално е - нали сме бразилци. Правим си нещо подобно, но на грил. Знам, че не е същото, но пък компанията е хубава. Напълно ни задоволява.

-Коя българска храна най-много ви допада?

-Много ми харесват всичките ви ястия със свинско месо, което тук е много хубаво.

-Колко голямо влияние има съпругата ви Даниела за вашата кариера?

-До всеки успешен мъж в този живот трябва да има една добра жена и спътничка в живота. Беше наистина важно, че тя бе до мен в тежките моменти. В предишните ми отбори имаше сблъсъци на характери, критики… Но тя винаги ми помагаше и ми даваше сили. Вече сме повече от 10 години заедно. Всичко е прекрасно.

-Познават ли ви вече по улиците и кои са любимите ви места в София?

-Да. А иначе за любимите места е малко трудно, защото имената са трудни. Ходим до банката, ресторант „Виктория” и други любими заведения. Ние сме по-скоро от хората, които обичат домашния уют и не излизаме много. Повече стоим у дома и когато излизаме, отиваме на пазар или на ресторант.