Бисер, Борислав, Николай. Нямадруга фамилия, която може да се похвали, че е дала толкова футболисти на Левски. И то на най-важния пост - вратарския. Към тримата трябва да прибавим и Руслан. За разлика от Боби той не успя да се наложи в първия тим, но от няколко години е част от него като треньор. Навръх юбилея на Левски президентът на БфС Борислав Михайлов се съгласи да говори за родния си тим пред "Стандарт". За "сините" той има 180 мача, три пъти е шампион и още толкова пъти вдига купата на България.
- Г-н Михайлов, какво значи юбилея на "Левски" за вашата фамилия, която е една от най-тясно свързаните с клуба?
- Бях забравил, че и чичо ми също е играл за "Левски". Петима вратари от едно семейство в един клуб! Мисля, че такова постижение няма никъде в света. "Левски" е голяма част от нашия живот. Голям, достоен и славен клуб. И трябва да се завърне там, където му е мястото.
- Вие, както се казва, не сте имали право на избор на отбор. Помните ли кога за пръв път влязохте в съблекалнята?
- Когато играеше баща ми. Първият ми треньор беше Сашо Костов. Започнах при по-големите - 61-ви набор. 7-8 дни изкарах като нападател. Баща ми винаги казваше, че вратарската работа е най-трудна и неблагодарна. Не искаше да ме насочва натам, но в крайна сметка аз сам си избрах съдбата.
- Сашо Костов е играл с баща ви. Как се отнасяше към вас?
- Много добре, защото бях най-малък. После минах през останалите възрастови групи, на 26 години се разделих с първия отбор.
- Началото ви там е доста трудно?
- Винаги е така, когато баща ти е играл преди теб. Първо се пренесе от него към мен, после от мен към Ники. Трябва допълнително да се доказваш. При юношите нямах проблеми. Освен това много рано влязох при мъжете - на 18. Бях в казармата. Излязох още първата седмица, за да играя. Първият ми цял мач. Бихме 1:0 "Сливен" на "Герена". Тогава имаше само вестник "Народен спорт", който пишеше за футбол. Имах две звезди. Избраха ме дори за вратар на кръга. След това имах проблеми, но за кратко. Известно време бях резерва на Владо Делчев, но по-късно пазех основно аз. Нещата се промениха след мачовете с "Щутгарт". На 20 години вече бях част и от националния отбор.
- Как реагирахте, когато Ники ви каза, че иска да стане вратар?
- Беше много малък по времето, когато играех в "Рединг". Баща ми помагаше с гледането на децата. Имахме врата в двора. Дядо Бисо му биеше ударчета, показваше му как се лови топката. Така че още от тогава знаех какво ще се случи. Той тренираше в юношите на "Рединг". Но не съм го натискал какъв да става. Той сам си направи избора.
- Кога се притеснявахте повече - в собствените мачове или когато видяхте Ники за пръв път на вратата на "Левски"?
- Много по-притесн-но ми е за него. Много. Даже доста от мачовете му не ги гледам. Говоря за тези извън националния отбор, защото тях съм длъжен. Не ми издържат нервите. Надявам се сега да си намери отбор, в който да му гласуват доверие и да започне да играе отново, защото е изключителен вратар.
- За отбора, в който играехте, се носят легенди.
- Уникален отбор. Много силни футболисти имаше. Опитни и млади. Да не забравяме, че 7-8 души бяхме от школата. Съвсем друго е като излезеш от юношите. Усещането към отбора, любовта към емблемата и публиката. Много по-различно е, когато си наемник. Имаше голяма сплав между нас. Бяхме подготвени още при Бобата Жечев. Станахме втори през 1982 година. На следващата дойде Васко Методиев. Успя тактически да организира отбора и моментално спечелихме и трите купи.
- Следва шамар - изхвърлен сте от футбола през 1985-а?
- Беше много тежко и трудно. Бях само на 20 години, току-що се бяхме класирали и на световно първенство след победи над Югославия и франция. И изведнъж ми спряха правата завинаги. Изключиха ме от ВИФ, от всичко. Имах наистина много тежка една година.
- Участвате по това време във филм.
- "Три Марии и Иван", но не съм го гледал в кино. Уникални актьори -Стефан Данаилов, Бог да я прости Невена Коканова, Катето Евро. Беше много хубаво - снимки в Сандански и Мелник. Режисьорът бе левскар (б.р. Красимир Атанасов). Искаше да ме изкара малко от ежедневието и напрежението. Тогава работех в ел.депо "Подуяне". Трябваше да се пази и поведение.
- За успехите на "Левски" също бе направен филм - "Голямата "синя" магия".
- Имаше. Него го гледахме целият отбор.
- В салоните е било като на футболен мач.
- Абсолютно. Беше много хубаво.
- Защо се позагуби този дух в "Левски"?
- Сега нещата са други. Времето се промени. Не само в Българи, а и в чужбина. Имаш право да купуваш чужденци. Освен това сме и в ЕС. Може да пуснеш 11 румънци. Много по-различно е. Зависи и от политиката на клуба доколко може да съхрани българското в себе си. Да дава повече шансове на играчи от школата.
- I Will Survive, песента на Глория Гейнър, ви е била като химн.
- Да. Иначе си спомням, че като бихме 7 пъти поред достойния и вечен съперник ЦСКА, тогава тръгвахме за дербитата с Лепа Брена. Рейсът бе наклонен надолу и напред. Да не се връща назад, като дръпне ръчната Тако, шофьорът. Имаше такива неща, които правехме като отбор и поотделно.
- По това време в България няма слаб отбор.
- Като се сетя каква конкуренция имаше на моя пост, мале. Аз съм горд, че съм играл 15 години в националния отбор. И почти винаги съм бил първа опция. Уникални вратари, защитници, халфове, нападатели. Какви мачове ставаха в Сливен, в Дупница, Бургас, между софийските отбори. Уникално. Във Враца, Петрич и Благоевград пък беше направо страшно. Много силни мачове ставаха. Но смятам, че и сега "А" група не е лоша. Новият формат предложи доста интересни мачове. Големите отбори играха по четири пъти помежду си. Мисля, че сме на прав път. Равностойно до последно. Кой да стане шампион, кой да изпадне.
- Какво е да спечелиш титлата в последния момент, както през 1983-а?
- Уникално. Имаше напрежение, но и с голямо самочувствие. Знаехме, че е крайно време да си вземем нашето. А бях на 20 години.
- Сега се твърди, че играчите на тази възраст имат нужда от време.
- Не го разбирам. Да ми кажат, че на 20 години бил млад или на 22, е несериозно. Аз на 23 години съм бил на световно първенство
и пазих пред 115 000 зрители на "Ацтека". На 20 вече трябва да си готов футболист.
- В България обаче оправданието върви?
- Не съм съгласен. ОК, сега няма казарма. Но там те викаха на 18 години, защото си станал мъж. Значи би трябвало на тези години да си станал и футболист. Има някои, на които качествата се развиват по-късно, но като цяло на 22 вече трябва да си име.
- Как успяваше Васил Методиев да се справи с вас - в съблекалнята сте били големи имена, трудни характери?
- И той беше доста труден. Имаше голяма дисциплина в съблекалнята. Аз и моите колеги сме видели и този, както и онзи строй. Хубаво е да знаеш какво е било. Тогава имаше много по-голяма дисциплина, отговорност, а дори и страх. Методиев беше много добър треньор и силен характер.
- Надявате ли се да има още един Михайлов, който един ден ще пази вратата на "Левски"?
- Живот и здраве. Аз вече два пъти съм дядо от Бисера и Живко. Те имат момченца, но не знам дали ще тръгнат по този път. Пет души вратари от една фамилия, които са играли в един отбор, е нещо изключително.
- Сега обаче започнахме да внасяме и вратари.
- Имаме добри момчета и в момента. В националния отбор вратарите ни са добри. Ники няма да коментирам, Владо Стоянов, Чворович, нищо че не е българин. По-младите - Китанов, а след него идват и други. Да не пропусна Пламен Илиев.
- Вие сте и един от малцината вратари, избрани за футболист на годината, и то по време, когато всички говорят за нападението на "Левски".
- Тук пак сме уникални. Аз бях избран през 1986 г., Николай през 2011-а. Няма двама от едно семейство, които са печелили. Прецедент. Аз не вярвах, че ще ме изберат. Може би защото се представих добре на световното. Успях за 5 месеца да си върна формата след наказанието. Следваха квалификации за европейско първенство, в които също се представихме силно. Помня церемонията на националния стадион, дадоха ми една картина. Имаше 20 журналисти и три сандвича. Така беше по онова време.
- Но пък след края на първенството раздаваха доста награди?
- Така е. Най-добро нападение, защитник, вратар. И сега церемониите са хубави. Заря, маря. Естакади. Но и май спряха да дават на всички. Уважават само голмайсторите.
