Наставникът на Миньор Антон Велков е безспорното треньорско явление на есенния дял. Бившият бранител на Локомотив (Сф) в разстояние само на три седмици изживя всичко от "А" до "Я" в треньорската професия. След домакинската загуба от Локо (Сф) перничани бяха готови да го сложат на кладата с кюмюра, след 3:0 на Армията всеки мечтаеше да повози Тони на голфа си.
- Г-н Велков, не спират да хвалят вашия отбор за показаното в мача с Хирошима. Означава ли това, че Миньор вече е готов да погледне към нещо повече и в "А" група?
- Не съм човек, който се поддава на емоциите, камо ли от такива след един мач. Имаме още прекалено много работа, колкото и клиширано да звучи това. Наистина срещу японците ми харесаха някои от нещата, но за да гоним високите си цели, трябва още да вдигнем нивото на отбора.
- Какво означава високи цели? Наистина ли смятате, че Миньор може да се намеси сериозно в борбата за Купата на България?
- Защо да не може? Какво толкова страшно има Миньор да играе финал, да вземе купата? Да, ще се наруши статуквото, но нали то не е вечно. Все пак основната цел на този отбор е да се развива. Миналата пролет Миньор игра полуфинал, сега е нормално да искаме поне финал. Още повече аз имам лична кауза, след като съм обещал някои неща на кметицата на Перник.
- Какви по-точно?
- На закриването на годината тя поиска през пролетта да донесем в Перник Купата на България и медали от шампионата. Второто е доста утопична цел, но мисля, че за трофея ще се постараем сериозно. Такъв и ангажимент поех към кметицата. Пък, ако го изпълним, може да помисли за някой апартамент в Перник.
- Не надхвърля ли Миньор боя си с такива амбиции? Миналата година едва се спасихте от изпадане?
- Вече казах, че ние сме клуб, който иска да се развива. А това няма как да стане само с цели като оставане в групата и вегетиране в средата на таблицата. Самите момчета усещат, че те вече са част от един друг отбор.
- А има ли манталитет Миньор да гони такива задачи?
- Какво означава манталитет? Чета постоянно този бил със селски манталитет, онзи бил с едикакъв си. Че те в Левски и ЦСКА да не би всички да са родени на пъпа на "Витошка" или "Патриарха"? Това казах и на футболистите. При този слаб футбол в момента, при това изравняване на силите, ще е грехота да се оставите да ви бие само различният цвят на екипите. Смятам, че повечето състави преживяха това фаворизиране на Левски и ЦСКА, пребориха кошмарния страх от синьото и червеното и не случайно днес двата отбора имат общо над 30 загубени точки само за един полусезон. Ако ще говорим за манталитет, то аз искам футболистите ми не да имат градски или селски такъв, а да са с манталитет на хора, които са готови да се борят за всичко и с всеки.
- Понякога дори и със своята собствена публика?
- Наистина след мача с Локо (Сф) имах някои проблеми с определени фенове, но нещата са изгладени, тъй като огромната част от привържениците ме приемат добре. А и аз ги разбирам. Повечето от хората, които днес са на стадиона, са прекарали дълги години в мините. Преживявали са всеки ден своя армагедон на стотици метри под земята. Това са корави хора, които искат едно - да си като тях. Те ще ти простят, която и да е загуба, защото ние не сме Левски или ЦСКА, за да имаме победата като самоцел.
- Продадохте Румен Трифонов на ЦСКА. Защо, при положение че имате значими цели?
- Миньор е клуб, който няма моралното право да задържа един футболист, когато той е искан от ЦСКА, Литекс, Левски или Локо (Сф). Не може заради клубното си его да спираме развитието на когото и да е. Бяхме готови да пуснем Румен и в Надежда, но в крайна сметка самият той предпочете ЦСКА. За нас подобни трансфери са много важни за клубната ни политика. В момента в Перник има 5 или 6 детско-юношески школи и повечето си работят всяка за себе си. Идеята ни е да ги окрупним, да ги централизираме и да съберем всички деца на едно място, за да се развиват най-добрите. И съм сигурен, че момчетата от Перник и региона ще дойдат в Миньор, когато имат надеждата, че, подобно на Румен, един ден могат точно чрез Миньор да стигнат до Левски или ЦСКА.
- Проблемите на вашия меценат Христо Ковачки с правосъдието отразяват ли се на Миньор?
- Не, в никакъв случай. Ние си имаме президент като г-н Вангелов, който е направил така, че дори и в Анталия днес футболистите мислят само и единствено за футбол. Всичко им е наред, всичко е платено. Не знам дали са повече от два-три клуба в момента в "А" група, които могат да се похвалят, че нещата им са уредени, както в Миньор.
- Всъщност колко пъти сте се сблъсквали с Христо Ковачки?
- Един или два пъти. Знам, че гледа нашия мач с Черноморец, когато беше заедно с Митко Събев. Веднъж сме се виждали и в офиса, когато му беше странно, че в началото на шампионата сме падали, а след това сме биели.
- Не е ли дразнещо да ви е помощник човек като Николай Тодоров, който като футболист ви е бил 8:0?
- А-а-а-а, аз също "намазах" нещо от онзи мач Левски - Локомотив 8:0, в който така или иначе не влязох в игра. До него бях твърда резерва, почти никой не ме броеше за жив. След това обаче заиграх постоянно и може да се каже, че Ники Тодоров ми е помогнал да се върна към футбола.
- А на какво дередже е днес българският футбол?
- Айде да ходим да тренираме, че няма да ни стигне времето. Не е за разправяне.
Антон Велков: Какво толкова страшно има Миньор да вземе купата?
Христо Ковачки се чудеше защо първо падахме в първенството, а след това само биехме, разкрива треньорът
