19-годишният защитник на ЦСКА Ангел Грънчов бе едно от откритията през зимната подготовка на отбора и изигра най-много мачове заедно с Галчев и Костов. Очаква се той да дебютира официално утре срещу Черноморец. Ето какво сподели за себе си надеждата на, армейците пред "Тема Спорт".
Ангеле, как се чувстваш като един от тримата футболисти с най-много мачове за ЦСКА в контролите - цели 10 от 12, предполагам допреди няколко месеца не си очаквал подобно нещо?
- Напълно нормално се чувствам. Не съм го гледал от тази гледна точка досега, не съм броил мачовете и дори не ми направи впечатление. Когато го разбрах, останах доста изненадан от този факт.
Поради проблемите в защитата бе изпробван като ляв защитник, притеснява ли те да изпълняваш непривични функции?
- Аз имам около 10-15 мача за дублиращия отбор именно като ляв бек. Играл съм също така и като десен защитник. Не се чувствам толкова удобно като краен бранител, но въпреки това няма проблем да ме поставят на тази позиция.
На кой пост все пак се чувстваш най-добре?
- В школата не съм играл само като вратар, дори централен нападател съм бил. Определено обаче се чувствам най-добре като централен защитник.
Умееш ли да бележиш голове с глава?
- Смея да твърдя, че играя доста добре с глава. Отбелязал съм не един и два гола след статични положения. Когато имам изгодна възможност, по принцип рядко пропускам.
Определят те като недисциплиниран играч с по-особен характер, поне от изявите ти при юношите. Как приемаш подобни твърдения?
- Приемам ги нормално, понеже както в юношеските си години, така и сега имам проблем с това, наистина съм по-особен характер, по-избухлив съм. По принцип често си изпускам нервите, изкарвам си глупави жълти картони. Но с времето се опитвам да се променям, да подобрявам този свой недостатък. Но мисля, а и това не е само мое мнение, че имам доста голям напредък в сравнение с преди 2-3 години и това, което съм сега. Има много голяма разлика в моето мислене и поведение на терена и извън него.
Това означава ли, че осъзнаваш своите недостатъци и грешки и работиш върху тях?
- Да, приемам всички критики към мен като нещо добро, защото едва ли някой ще ми каже нещо лошо, за да ме обиди. Всички треньори, ръководители и дори фенове изразяват своето недоволство и критики към даден футболист, защото искат той да е по-добър.
Тези недостатъци само с изявите ти на терена ли са свързани. Някои юноши като Иван Иванов, Караджов, Вида нов и други нашумяха повече с действията си по дискотеките. Ти имаш ли такива влечения?
- Проблемите, които съм имал в школата, са свързани изцяло с изявите ми на терена, тренировъчния процес и всичко, свързано с футбола. Аз много рядко излизам, почти не ходя на дискотека. Предпочитам да се прибера вкъщи и да почивам.
Хората, които те познават още от ДЮШ, те определят като играч тип "перде", на който не му пука особено, а това се приема за положително качество у един спортист. Съгласен лис такива мнения?
-Да, още първата година, като отидох в школата, ме определиха като такъв. Не го приемам като някакво свое качество, което ми помага. Но наистина доста треньори и дори съотборници са ми казвали, че сякаш играя в махалата, без никакво напрежение, без да ми пука. Играя мач за развлечение, което наистина е така. Дори си спомням преди години под ръководството на Адалберт Зафиров в дублиращия отбор имахме мач с Левски и на полувремето той на шега каза на лекаря "докторе, на Грънчов трябва да му даваме кофеин, че е доста спокоен”. Мисля, че това ми помага в много ситуации както във футбола, така и в живота.
Досега обаче не си играл пред 10-15 хил. души, което вероятно ще ти се случи още в неделя, а публиката на ЦСКА не е много търпелива и може да те грабне при първата или втората грешка. Смяташ ли, че и тогава ще останеш токова спокоен?
- При мен го има този момент, че или съм много спокоен, или още като изляза, самото ми настроение е такова, че не съм сигурен, не съм уверен. Зависи как ще се настроя за мача, как ще изляза на терена, дори за загрявката, как ще я проведа. Абсолютно всеки един малък детайл е от значение за това как ще протече мачът за мен. Не ме притеснява това как ще реагира публиката при моя грешка, все пак допреди половин година аз бях част от тази публика. Знам какво се иска от футболистите и като юноша на ЦСКА знам какво е да носиш червената фланелка. Това само ме амбицира да радвам привържениците, защото всеки един фен се радва, когато момче от школата играе за първия отбор.
Кой от спортно-техническия щаб работи повече с теб индивидуално -Пенев или Симонович. Със Зафиров си работил и преди...
- И тримата ми помагат в различни неща. Димитър Пенев и Адалберт Зафиров са бивши защитници и ми дават полезни съвети, от които се уча. Драголюб Симонович ми помага със най-вече от тактически характер. Накара ме да мисля по по-различен начин вътре на терена, успява да ме мотивира. И тримата всеки ден ми повтарят, че такъв шанс на юноша не е даван никога, и действително е така. Готов съм да го използвам. Наистина ми помогнаха много досега и това си пролича в тази подготовка.
Срещу кого от твоите съотборници в нападение ти е най-трудно да противодействаш по време на тренировките?
- През есента в отбора имаше страхотни атакуващи футболисти като Зику, Нелсън, Платини, Мораес, Делев. Всички те помагат много на един млад защитник да се развива, защото той играе срещу силни футболисти и след това му е по-лесно. Все пак това бяха най-силните нападатели в България. В момента мога да отлича Жуниор Мораес, който е изключително добър и много труден за опазване.
Спомена тези, които напуснаха, и Мораес това значи ли, че вече няма други в тима, които да са на тяхното ниво?
- Не, нямам това предвид. Новите също са много добри играчи, но тези, които изредих, вече се доказаха в първенството и дадоха много на ЦСКА, докато Анеси и Присо тепърва трябва да го правят.
Спас Джевизов разкри пред, че преди няколко години те е изгонил от школата, защото самоволно си напуснал загрявката преди мач, тъй като не са ти подали една топка. Как гледаш на тази своя постъпка сега?
- Приемам я с насмешка, като детска постъпка. Дори много мои съотборници, когато са разбирали за тази случка, са се учудвали и са ми се подигравали (смее се). Просто съм такъв характер, по-избухлив, своенравен. Още тогава на момента разбрах, че съм сгрешил, но човек се учи от грешките си и се радвам, че това се случи в по-ранните години от моето развитие и помогна да предотвратя подобни грешки впоследствие.
Смяташ ли, че си оставил тези глупави постъпки в миналото?
-Да, разбира се. Мнението на всички около мен е, че съм доста променен в своето мислене, доста по-зрял и уравновесен.
На играта на кой защитник се възхищаваш най-много?
-Допада ми много стилът на игра на Неманя Видич. В България също е имало големи защитници, знам за Димитър Пенев, Георги Димитров, Трифон Иванов. Гледал съм и съм се учил от Вальо Илиев, Тунчев, дори от Иван Иванов, въпреки че не е много по-голям от мен. Иначе любимият ми футболист като цяло още от детството е Индзаги.
Кой е любимият ти клуб ?
- Ювентус, след ЦСКА, разбира се. Харесвам много италианския футбол, може би затова станах защитник (смее се).
Какво очакваш от дебюта ти за ЦСКА в официален мач, който ще е в неделя срещу Черноморец?
- Не съм напълно сигурен, че ще започна мача, но се надявам да съм титуляр. Очаквам да спечелим този мач, а след това и титлата. Успоредно с това нямам никакво намерение да изпускам шанса си и съм крайно амбициран да се наложа в ЦСКА през пролетния полусезон.
