Маке ли е, значи е юнак. В село Ключ под Беласица планина има много такива, но малко успяват. В ЦСКА проби един, сега идва втори. След Спас Делев на Армията пристигна и Александър Якимов. Пак от Ключ, пак от Пирин. Якимов е по-голям от Спас с няколко месеца, но също е тръгнал по неговите стъпки. Двамата вървят заедно от училището в Ключ до Пирин, а съдбата отново ги събра - сега в ЦСКА. Якимов играе на фланга, силен както отдясно, така и отляво. Изигра 21 мача за Пирин през миналия сезон и помогна на тима да не изпадне. Това лято обаче договорът му с клуба, който бе извърлен при аматьорите, изтече и Якимов пристигна на Армията. „7 дни спорт"го откри в родното му село Ключ, където младокът броеше последните дни до началото на подготовката с ЦСКА.
- Сашо, вие сте вторият от село Ключ, който успява да стигне до ЦСКА. Какво ви правят там, че излизате все кадърни момчета?
- В нашия край животът кипи, хората са запалени по всичко. Планината ражда мъжки момчета. Нашето училище в Ключ може и да е малко, но държат много на дисциплината и контрола над децата. Конретно аз израснах в такова време, в което нямаше компютри и интернет_
С приятелите нямахме друга занимавка, по цял ден ритахме топка.
- ЦСКА ви забеляза в Пирин, разкажете за периода си в Благоевград?
- Годините в Пирин бяха много трудни, най-вече заради ранната ни възраст. Отделянето от семейството не беше ни- как леко. С момчетата живяхме скромно в интерната в Благоевград. Не че в Ключ сме имали кой знае какви средства. В Пирин обаче хванахме времето на Калъмбов. Наистина беше тежко. Тренирахме на площадките, но въпреки това успявахме да се представим добре в първенството. Като цяло се събрахме силен набор. При Калъмбов все пак се търпеше малко от малко. Но при Емил Наков вече беше голяма трагедия. Нямаше пари, юношите се чудеха как да пътуват за мачове. Случвало се е със собствени коли, родителите качват по 3-4 деца и така...
Всички знаете как свърши Пирин. Най-тъжното беше, че всички знаехме в какво състояние е клубът. Знаехме, че играем за без пари. И все пак се борихме до последно, за да спасим Пирин. В крайна сметка всичко отиде на вятъра...
- Струваше ли си жертвата?
- Въпреки трудностите аз изобщо не съжалявам. Пирин е една от най-силните школи в България, независимо от условията. Аз и другите момчета минахме през страшна мизерия, но всичко си струваше. Защото сега съм в ЦСКА, на мен това ми беше мечтата, друго не съм искал.
- Едно обаче е Пирин, съвсем друго е ЦСКА. Дали сте готов за този скок?
- Разбира се, че осъзнавам разликата. Не се заблуждавам, че ще ми е лесно. Но, както казах, минах през много трудности и затова не се страхувам от бъдещето. Знам, че изискванията са високи.
Отивам в ЦСКА без страх и ще се боря с всички сили, за да се наложа сред титулярите. Времето ще покаже дали съм готов. Аз съм длъжен да опитам. Такъв шанс идва веднъж, на ЦСКА можеш ли да откажеш?
- Как виждате конкурентите в отбора?
- Доколкото разбрах, са привлечени доста силни футболисти това лято. Конкуренцията ще е голяма, но така е във всеки отбор. Навсякъде трябва да се бориш за мястото си, никой не ти го дава даром.
- ЦСКА отново заложи на доста чужденци, притеснява ли ви това?
- По принцип няма лошо, стига да са по-класни. Ясно е, че у нас от школите не става. Но ако чужденците не са подобри, само ядат хляба на българските момчета. Тогава не виждам смилсъл от тях.
- Как и кога точно се свързаха с вас от ЦСКА? Бързо ли се разбрахте?
- Още през зимата ми се обадиха. Тогава от Черно море също имаше интерес. Аз обаче нямаше как да разтрогна договора си и затова оставихме за лятото. В ЦСКА знаеха, че контрактът ми изтича тогава.
След края на сезона ме потърсиха и от Локомотив (Сф), но аз чаках до последно офертата на ЦСКА. Тъкмо щях да почвам преговори с Локо, когато ми звъннаха от Армията. Г-н Иво Иванов ми се обади, не сме говорили много. Аз изобщо не се замислих и бързо се разбрахме за условията.
- Бащата на Спас Делев сподели, че с него се разбирате на терена, без дори да се поглеждате. Толкова ли сте близки?
- Израснали сме заедно, играли сме много пъти един до друг. Първо в отбора на Коларово, после в Пирин, пътували сме заедно по мачове. Спас е много добър - и като човек, и като футболист. Още от дете имаше спортна злоба и нюх към гола. И беше въпрос на време да изригне. Радвам се, че отново се събрахме. Надявам се, че и другите момчета, които познавам от Пирин, ще ми помогнат да се адаптирам в отбора, както и в града.
- ЦСКА, Левски и Литекс ли са пак фаворитите за титлата? Може ли да има изненади?
- Не мисля, че ще има изненади догодина. Това са трите отбора, които пак ще се борят за титлата. И който сгреши най-малко, той ще е шампион. Левски със сигурност няма да е същият отбор без Гара Дембеле, но Иван Цветков също е силен и може много да им помогне.
- Ще успее ли този път ЦСКА да се пребори за титлата?
- ЦСКА направи силна пролет, навакса голямо изоставане, спечели и Купата на България. Ако отборът играе така, както през пролетта, съм убеден, че титлата няма да е проблем.
- Как прекарахте ваканцията на морето, какво правите в свободното си време?
- Мен морето не ме влече особено. Аз съм по планината, много обичам с приятели да си правим барбекю сред природата. Даже вкъщи сме си направили веранда с гледка към планината. Мога да стоя с часове там.