Българският футбол се нуждае от сламки, за които да се хваща, от емоция, която да показва, че все още е жив. За съжаление, цялостната картинка не е розова и затова разчитаме на епизодични проблясъци, като участието на Левски, а след това и на Лудогорец в ШЛ, на случайни победи като тази над Португалия, за да се почувстваме отново фенове и да си припомним, че обичаме тази игра.
В момента футболът ни се нуждае от нова инжекция адреналин, която да ни вдигне на крака. И кой друг да я даде, ако не футболист номер 1 - Христо Стоичков. В петък над 40 000 ще изпълнят стадион „Васил Левски“. Лошото е, че някои от тях ще дойдат заради звездите, които е докарал Камата. Доста повече обаче ще са тези, които си спомнят каква радост ни е носил Ицо и хората от неговото поколение.
Не са малко хората, които ще отидат не заради шоуто, а за да покажат уважение към Стоичков. А той го заслужава, независимо в колко скандала се е забъркал. Независимо колко глупости е изговорил по медиите. Има ли изобщо някой друг, който е способен да напълни „Васил Левски“?
И тук не говорим за клубен юбилей, какъвто бе този на Левски или концерт на световна звезда. Говорим за една-единствена фигура, която дори само за вечер може да превърне София в световната футболна столица, при това между финалите за Лига Европа и Шампионска лига, а и дни преди старта на европейското първенство.
Затова съпричастни с юбилея на Стоичков трябва да са всички. Това не е празник на една легенда на ЦСКА или Барселона, а на един от малкото, заради които все още се говори добре за България. Тези 40 000 на стадиона ще са урок по уважение - дума, която нас не е на почит.
Уважение към големите, докато все още са сред нас. Уважение, което заслужаваше да получи пред препълнените трибуни и друга голяма фигура Трифон Иванов. Господ обаче реши да ни го отнеме няколко месеца преди празника на големия му приятел, навярноточно, за да ни научи на малко уважение. Но тези 40 000 ще бъда и за Туньо, и за България...
Стефан Дачев, в-к „Меридиан мач”