Людмил Хаджисотиров е роден през 1980 година, но зад гърба си вече има солиден стаж в треньорската баскетболна професия. Начело на Рилски спортист е от 2016 година, като има 2 спечели купи на България. А този сезон за първи път в историята си тимът от Самоков ще играе финал и ще спори за шампионската титла на България.
Като състезател Удо, както го наричат в баскетболните среди, заминава за САЩ, където първо учи в „Уинчиндън“, а след това и в Бостън, където записва политически науки. С отбора Бостън Ийгълс през 2001 г. става шампион на конференцията Big East в „Медисън Скуеър Гардън“. Две години по-късно преминава в Мейн, където е капитан на отбора и учи журналистика и масмедии. През 2004 г. се завръща в България. Последователно играе за Левски, Спартак МВР и ЦСКА, а след това играе в Женева (Швейцария). Мениджърската си кариера започва в школата на Лукойл Академик, след това е помощник треньор на Росен Барчовски в националния отбор и Рилски спортист. А от 5 години е начело на тима от Самоков. Ето какво каза специално за екипа на БР Медия Людмил Хаджисотиров:
- Господин Хаджисотиров, за първи път в историята си Рилски спортист ще играе на финал за титлата в баскетболното ни първенство. За първи път ще се играе във формат до 4 победи от 7 мача. Какво очаквате от финалите?
- На първо място се надявам и очаквам да сме здрави целия отбор, защото това е най-важната предпоставка. През целия сезон имахме малки проблеми, но се запазихме в нормален състав. Сега в плейофите имахме повече здравословни роблеми, но въпреки това се представяме добре и за първи път в историята ще играем финал в първенството. Спечелихме редовния сезон и за първи път от много години насам отбор, който не е спонсориран от Лукойл, е на първо място след редовния сезон. Най-голямото ни желание е да спечелим шампионската тила, което няма да е лесно. За първи път финалът ще бъде в 4 от 7, което го прави по-трудно и за двата отбора. Ще играем срещу класен състав на Левски, който е с доста сериозни въможности и като бюджети, и ккато класа, но ние показахме, че сме силен отбор и колектив и сме добре сработена машина.
- Мнозина ви считат за фаворит преди финала. Вие треньорите винаги говорите за напрежение в съблекалнята – при вас има ли такова и пречи ли ви?
- Влизаме с оглед на това как играхме до момента и класирането ни след редовния сезон. Да – това ни прави фаворити. Но не сме фаворити като бюджет и селекция. Аз се радвам, че сме фаворити на база на играта, което за мен е по-важно. В крайна сметка казвам на момчетата, че напрежението трябва да е най-добрият ни приятел. Защото във всяка една успешна организация, компания или корпорация, която има високи цели, неминуемо има напрежение, което идва с тези цели. Това смятам, че е здравословно напрежение. Нездравословното е, когато това те сковава и носи негативни резултати. При нас не е така, просто се фокусираме върху ежедневната работа. Независимо какъв е крайният резултат, ако сме дали всичко от себе си, ние сме победители.
- Дни преди финала Тодор Стойков и Петър Георгиев влязоха в задочна размяна на реплики, като в основата бе това – кой колко пари е дал за баскетбола и колко успехи има. Как ще коментирате изказванията на двамата?
- Не знам дали може да има спор между тях. Нашият президент Петър Георгиев дава пари за баскетбол от 30 години. В тези времена и преход – шапки долу за всеки човек, който влага собствените си средства за развитието на спорта като цяло, не само за баскетбола. Ние наистина играем за първа година финал и смятам, че всеки човек с достатъчно интелект, култура и първи 7 години като възпитание, би оценил това нещо като позитивно и би отдал своето като респект. Едно е да играеш финал 20 години, когато се състезаваш за отбора, който е с най-голям бюджет и разликата с останалите отбори е по няколко милиона в твоя полза. Друго е, когато се гради нещо във времето със собствени средства и постепенно с постоянство и систематичност започваш да имаш резултати. Ние имаме над 300 деца в школата, което е страхотно. Разликата е, че при едните милионите текат по тръбата от Русия и след това се разпределят, а в Рилски спортист е дългогодишна работа. Мисля, че хората, които имат достатъчно интелект и образование, виждат, че разликата е от земята до небето.
- Този сезон направихте успешна симбиоза в отбора само с трима чужденци, като дадохте игрово време на доста български момчета. Доволни ли сте от постигнатото до момента?
- Имахме желание и идея да направим добра комбинация от българи, които са в пика на кариерата си – някои от тях национали, за което се радвам. Имаме някои опитни българи плюс млади наши момчета. Смятам, че се получи хубава комбинация. Задържахме Брендън Браун, който е изключителен баскетоблист, но освен това е и много готино момче. Имаме един ветеран – Златин Георгиев, който ни е капитан и се справя отлично с тази си роля. И успяхме да привлечем две млади момчета – Карвачо и Трей Портър, които са на по 24 години и работят изключително мотивирано. Карвачо играе за националния отбор на Чили, има доста високо баскетболно IQ. Има енергия и се пласира добре на игрището, като много добре се допълва с Портър. Смятам, че всеки играч си е приел ролята на отбора, изпълнява я по най-добрия начин и когато всички се обединят с една цел и жертват част от собственото си его в името на отбора, нещата се получават.
- Вие обаче никога не говорите за себе си и за вашия принос за успехите на отбора. Докъде мечтаехте да стигнете, когато започнахте да играете баскетбол?
- Не ми е удобно да говоря за себе си, предпочитам действията ми да говорят за мен. Още като дете мечтаех да стана професионален баскетболист, да играя в САЩ, където да получа и образованието си. Слава богу и Господ ми помогна, а и с много работа и усилия успях да го направя. Играх и на професионално ниво баскетбол, но за съжаление трябваше да спра, след като ми откриха хипер функция на щитовидната жлеза. Смятам обаче, че натрупаният опит до онзи момент ми помогна да премина бързо към треньорската професия. Благодаря на всички, които ми помогнаха по пътя ми като треньор.
- В България обаче полето за изява за баскетболните треньори и изключително скромно – в елита са 9 отбора, а дълги години сякаш не се появяваше ново лице сред треньорите.
- Така е, имаше един момент, в който ситуацията изглеждаше като статукво. Но за мен е хубаво, че постепенно се дава шанс на треньори, които имат амбиция и качества. Включително нашият президент Петър Георгиев показа смелост и кураж, когато ми се довери да водя Рилски спортист. Преди това Росен Барчовски ме привлече и в националния отбор, за което безкрайно му благодаря.
- Ако направим сравнение с футбола – там има огромни критики за подрастващите и работата в школите, но голям проблем е и липсата на качествени треньори. В баскетбола има ли добри треньори, които да работят с младите?
- Смятам, че имаме добри български треньори, които са мотивирани и амбициозни. За развитието на баскетобла в България обаче е нужно да се инвестира тези млади треньори и доизграждането им. А не само в играчите. Този треньорски курс на ФИБА, който завърших през 2013 година с отличие, беше идея да се развиват младите треньори и тези, които завършват курса, да пренасят знания и опит в своята страна, за да помогнат на други млади специалисти и така да се разшири основата на пирамидата.
- Последната година бе трудна заради пандемията, но се случиха и позитивни неща в българския баскетбол.
- Хубавото е, че продължихме да играем мачове и първенството вървеше. Трудно беше да се води тренировъчен процес, защото се спираше. Но въпреки това всички показаха характер, адаптираха се към ситуацията и продължихме да се борим. Ние и Балкан направихме много успешно участие за Купата на ФИБА-Европа, националният отбор се класира на европейското първенство, има млади български момчета в чужбина, които дават надежда за следващото поколение.
- Притеснява ли ви нещо преди финала с Левски Лукойл? На моменти прехвърчаха доста искри заради съдийството…
- Надявам се, тъй като мачовете ще се излъчват по телевизията, всичко да бъде наред. Проведохме среща между треньори, съдии и клубове – обърна се внимание на конфликтните ситуации или казуси, защото скандалите бяха свързани с един единствен отбор. Надявам се да има прозрачност по време на финалите, съдиите, играчите и треньорите да си пазим достойнствата и да дадем най-доброто от себе си. Нека оставим нещата да се решат на терена.
- Искате ли да има фенове по време на финалите?
- Смятам, че не е сериозно да има хора в дискотеките, а в залите – не. Още повече, че при нас предстоят най-интересните двубои, които ще определят новия шампион на България. Федерацията трябва да бъде още по-настоятелна в мнението си да бъдат допуснати фенове за финалните двубои.
