Г-н Папазов, имахте ли сили и нерви да изгледате записа от петия финал в първенството, в който воденият от вас "Левски" отстъпи драматично на "Лукойл Академик"?
- Не, не съм го гледал и нямам намерение да го правя. Знам основните неща, за които трябва да съжаляваме. Най-важното е, че в последните три защити получаваме три коша... Цяла година, толкова дълъг път, докаран до една минута от спечелване на титлата... Не успяхме и много боли. Не че в началото на сезона някой от нас е мислил, че може да станем шампиони. Защото десет години "Лукойл Академик" печели златните медали с 3:0 или 3:1 победи във финалите. Тогава го приемаш философски, че това е реалността и продължаваш напред. Сега развоят на серията ни даваше самочувствие, че може да успеем. В последните минути най-вече индивидуалната класа на Брандън Хийт остави титлата отново в Правец.
Какво ви казаха от ръководството на клуба?
- Категорично мога да заявя, че баскетболен клуб "Левски" се ръководи от хора, които не правят трагедии от факта, че не сме станали първи. Те непрестанно ни подкрепят и това като че ли още повече задължава. Понякога ми се иска да ми се скарат и да отмине... Тяхното поведение засилва още повече нашето желание да намерим път и начин за повече победи, с които да им се отблагодарим. Винаги е казвано, че нищо не е на всяка цена при нас и стратегията е да се развие клубът по най-правилния начин, с жизнена школа... Ние се справяме с това, но няма как всички баскетболисти и треньори да не желаем и повече успехи и да не се борим за тях.
Рано ли е да се говори за стратегията на "Левски" за следващия сезон?
- Всички в отбора преживяваме още много тежко загубата в петия финал, наранени сме. Но няма да има бомбастични промени и не е необходимо. В нашия клуб фойерверки няма, всичко е целенасочено и планирано. До голяма степен стратегията ни зависи от това и какъв отбор ще има "Лукойл Академик" за новия сезон. Защото сега накрая се оказахме на една минута от титлата, толкова много ги бяхме доближили, както никога досега...
Доволен ли сте от тримата сръбски играчи в състава на "Левски"? Не е ли редно най-добрият баскетболист да е този, който да изнесе тежестта на последните минути, без значение стратегиите?
- Не може да сме недоволни от чужденците. Но със сигурност, познавайки техните качества, те имаха още резерви в играта си. И ако бяха ги покрили тези свои възможности, може би щяхме да успеем. Но генерално чуждите играчи бяха на равнище през целия сезон. И тримата обаче имат по-голям потенциал от това, което глобално показаха във финалната серия.
Как щеше да се отрази на българския баскетбол, ако финалът беше между "Балкан" и "Рилски спортист". Защото това си бе съвсем реално?
- Такъв финал беше напълно нормално да има. И двата отбора бяха много близо до класиране за финалната серия. Но генерално нищо нямаше да се промени. Не знам как щяха да реагират в "Лукойл Академик", където не са свикнали да губят. Затова може само да гадаем какви щяха да са последиците от финал "Балкан" - "Рилски спортист". Поздравявам и двата отбора, и треньорите им за свършената работа.
От "Левски" отивате в националния, чийто селекционер сте. И то без голяма почивка...
- Националният отбор се събира на 30 юни, така че има време. Друг е въпросът, че седмицата след края на първенството беше много тежка за мен в емоционален план и сякаш беше по-добре веднага да имам ангажименти с националния отбор, за да не мисля за пропуснатия невероятен шанс "Левски" да стане шампион. Така с много работа и нови амбиции по-бързо се оставят разочарованието и голямата рана зад себе си.
Говорихте ли с всеки от 14-те баскетболисти, които събирате на лагер в края на месеца?
- Говорил съм почти с всички. Предупредил съм ги, че ще получат повиквателни, всички знаят за това. И няма да има отказ от тези играчи. Предстои ни тежка задача в европейските квалификации. Много ми се иска да успеем. Може би от всичките аз искам най-много да се случат нещата и заради това, което преживях с "Левски". Много се натрупа този сезон. Три загубени финала, двата много драматично, единият с две продължения... Все неща, които не могат да не се отразят. И най-бързо може да се излекуваме, като направим успех с националния отбор. А честно казано, без да ми се сърдят феновете на "Левски", но успехът в националния отбор е най-високото стъпало. И най-голямото постижение.
Казахте, че ще разчитате и на трима млади баскетболисти, ангажирани с други национални отбори...
- Да, ще следим много внимателно формата и изявите на Павлин Иванов, Александър Везенков и Димитър Димитров по времето, когато мъжкият национален отбор вече ще тренира. Затова и поемаме този огромен риск да започнем подготовката само с 14 играчи. Има млади момчета, на които трябва да се обърне внимание и да се даде шанс. А и не ми се иска да поканя други играчи, които да тренират с националния отбор и после да отпаднат от състава. Даже се колебаехме дали да повикаме само 13 баскетболисти, но беше вече прекалено голям риск, а и числото е фатално... Надявам се, че някои от младите ще бъде привлечен, защото трябва да ги адаптираме лека-полека. Ангажиментът към националния отбор е много значим и не сме такава голяма държава, нито имаме толкова много играчи, за да си позволим лукса да осакатим два национални отбора (б.а. - при подрастващите), за да се даде по-рано кредит на тези баскетболисти при мъжете. Всичко ще дойде с времето си. Щом са най-добри в своята възраст и имат потенциал, рано или късно ще заиграят и при мъжете. Защото са част от българския баскетболен капитал.
Без натурализиран американец в националния? Не е ли странно?
- Миналата година също нямаше. Но реално погледнато от 2007-а до 2011-а пет поредни кампании винаги има баскетболист от САЩ в националния отбор на България. Сега се спряхме на сърбина с български паспорт Бранко Миркович, който направи изключително силен сезон в "Рилски спортист". И е много по-близък по манталитет до нас. Пък и беше трудно да поканим и един американец, заедно с Миркович и после някои от двамата да отпадне. След убедителните му игри в плейофите решихме, че за момента Бранко е най-подходящият. Познава обстановката, познава и съотборниците си. Предполагам, че ще се впише без проблем в отбора и ще помогне много с класата си. Към днешна дата смятам, че това е правилният избор, дано времето да докаже, че не сме сбъркали.
Кой ще е капитан на отбора?
- Моето мнение е, че капитан трябва да е този, който най-дълго е в националния отбор. Сега най-отдавна в националния отбор са близнаците Диян и Калоян Иванови. Трябва да видим кой се е родил по-рано... (б.а. - смее се). Това в крайна сметка ще го реши отборът, но и двамата са много амбицирани. Мога реално да съжалявам, че от тези, които трябваше да бъдат в състава, липсват двама души - Филип Виденов и Станимир Маринов. С Филип се бяхме разбрали приятелски, че той сам ще прецени дали иска повече да играе за България или не. А Станимир получи една контузия, която надявам се, че вече е отшумяла, направи важна и отлагана дълго операция...
Колко контроли се предвиждат в подготовката?
- Засега има сигурни пет мача. Две в Словакия срещу отбора на домакините и три в Австрия срещу Естония, Унгария и австрийците. Още не е потвърдено гостуването на много силния състав на Черна гора за две проверки във Варна. Най-важното е баскетболистите да разберат, че да играеш в националния отбор не е задължение, а призвание.
Интервю на Николай Кръстев, "Труд"