Днес легендата на баскетбола ни Георги Глушков става на 60 години. Президентът федерацията е единственият българин, както и първият Източноевропеец, който някога е играл в НБА. През септември 1985 г., той влиза в отбора на Финикс Сънс, в който прекарва един сезон на върха на световния баскетбол. Четвърт век по-късно, Георги Глушков оглавява Българската федерация по баскетбол - длъжност, която той зае през юли 2011-а. На 60 години Глушков е категоричен, че не е време за равносметка. Той си е поставил цели, които смята да изпълни, като единственото, което му трябва за това, е здраве. Ето какво каза легендата пред „Меридиан Мач“ в навечерието на празника си.
- Как се чувствате на 60 години?
- Още съм в навечерието (смее). Различно е...
- Правите ли си някаква равносметка на тази възраст?
- Не. Равносметката не я правя на години, а на фази от живота. За да се случи това, човек трябва да стане по-мъдър.
- В каква фаза се намирате?
- Мисля, че съм станал по-мъдър. Когато погледна назад виждам много неща, включително и грешки. Но това се случва с годините, защото, когато си на 25 няма какво толкова да видиш. Тогава морето ти е до колене и животът е доста по-розов. И сега си има хубавите моменти, особено когато се събера с мои набори, с които сме преживели приятни моменти. Вървим напред и ще видим какво ще е след 10 години.
- Най-големият успех в кариерата ви несъмнено е договорът с Финикс Сънс. Можете ли да кажете коя е най-голямата ви грешка?
- Грешките са плод на време и ситуации. Грешил съм в много неща и то в неща, които не съм знаел. Решавал съм си така живота, че всичко да зависи от мен. Но в общи линии няма неща, за които да съжалявам. Всичко съм го направил с равновесие на духа без да се измъчвам. Ако се върна назад, може би 90% от това, което съм изживял, ще го повторя по същия начин. Живял съм добре. Но вече трябва да гледаме напред. Важното оттук нататък е да бъда здрав. Непрекъснато съм около млади хора, които спортуват. В тях има младост, има живец и искам и аз да съм в тон с тях. Защото 60 години не са нито първа, нито втора младост, а по-скоро трета възраст.
- В професионален план какви цели си поставяте?
- Поставил съм си цели като ръководител на баскетболната федерация, които искам да осъществя. Следвам плана си стриктно и без отклонения. Искам да ги видя успешно приключени. Тази година например ще бъдем домакини на европейско първенство за юноши до 16 години и на световно за юноши до 17 г. Искам да се представим на много високо ниво.
- При мъжете предстои европейска квалификация...
- Видяхте колко близо беше отборът ни от това да сътвори сензацията и да се класира за световното първенство. Минимални точки ни разделиха от това. Сега идва европейската квалификация, на която ще бъде изключително трудно. Проблемът на всички отбори на континента, не само на нашия, е Евролигата. Това е организация, която прави каквото си поиска и не пуска състезателите да играят за държавите си. Става голяма мешавица. Ние например не знаем дали ще можем да разчитаме на Александър Везенков или не. Дий Бост поне успяхме да го договорим. Видя се, че когато сме в пълен състав, сме коренно различен отбор, който може да се опъне на всеки. Иска ми се да надградим, да направим малка стъпка. А тя ще дойде с класиране на европейско първенство, След това вече ще мислим за световно първенство и нагоре. Мисля, че Росен Барчовски като национален селекционер, ще успеем. Трябва да се погледне и към подрастващите – да видим къде изоставаме и там. Работата е много и за да се свърши, трябва да се започне от малките неща и с малки стъпки да се върви напред. Дребните неща правят разликата. Не можем да се борим с географията и материала, с който разполагаме
- Какво си пожелавате като президент на българския баскетбол?
- Да видя още един българин в НБА. Това е най-голямото ми желание. Това е хубаво и за цяла България, защото в момента всички гледат НБА. Първенството е достъпно. Ако извадим играч, който да отиде там, ще бъде вдъхновение за баскетбола ни. Популярността на спорта ще скочи и младите все повече ще искат да тренират, защото ще имат модел на подражание. Това ми е мечтата, а за останалото – само да има здраве!
