1. Кои са най-големите постижения на българския баскетбол за 90 години?
2. Кои са най-ярките личности и защо?
3. Кои треньори оставиха най-ярка следа?
4. Кои са най-актуалните проблеми в баскетола сега?
Българският баскетбол навършва 90 години днес. Заедно с това се честват още три юбилея: 50 години от КЕШ на Славия (жени), 30 години от купа "Ронкети" на Левски Спартак и 25 години от КЕШ на Левски Спартак (жени). "7 дни спорт" потърси някои от знаковите фигури в баскетбола, които дадоха своята оценка за изминалите години.
Георги Младенов: Трябва да произвеждаме играчи
1. Мога да говоря за постиженията на своето поколение._Има хора, които са направили много повече като състезатели и сами трябва да кажат. Медалите и участията на олимпийски игри, европейски и световни финали не могат да се сравняват. Всяко постижение си има стойност за своето време. Бих искал да отбележа, че България е първата страна, която е дала европейски играч на националната баскетболна лига - Георги Глушков. Не вярвам някой да каже, че това постижение не е важно.
2. Те са толкова много, че със сигурност ще пропусна някого. Всички са достойни за уважение и са обогатили с нещо баскетбола ни. Има много хора, за които никой не се сеща, но и те са дали страшно много.
3. Като започнем от Кирил Семов, Петър Симанов, Иван Гълъбов до днес, когато също има добри треньори като покойния Христо Борисов, Симо Варчев, Цвятко Барчовски. Всички те са дали много на играчите и на баскетбола.
4. Много са. Проблеми има във финансирането на отборите, в базите, в детско-юношеските школи. Постепенно тези неща започват да се оправят, затова Георги Глушков се върна и в момента е шеф на развитието в баскетбола._Ако искаме да стигнем най-добрите, трябва да се започне отново. Лошото е, че живеем в глобален свят. Спортът вече не е държавна политика и много от клубовете се опитват да оцеляват, меко казано, от подаяния на хора с добър бизнес, които обичат баскетбола и дават пари от собствения си джоб. Темата е много тежка и трудно аз и вие ще я разрешим. Ние трябва да произвеждаме баскетболисти, които да играят за националния отбор. Много е лесно да извадиш 200-300 хил. евро и да купиш играчи.
Симеон Варчев: Имаме личности, но разбихме системата
1. Много труден въпрос. Непременно трябва да отбележим европейската титлата при жените и второто място в Европа на мъжете. Сами по себе си тези постижения са много значими. Извън статистиката това, че България произведе първия източноевропеец, играл в НБА, също е изключително значимо постижение за нашия баскетбол.
2. Имената са не едно и две. Дано да не пропусна някого. Илия Мирчев, Любомир Панов, Атанас Пейчинов, Георги Христов, Атанас Голомеев, Георги Глушков, Георги Младенов, от играещите в момента Тодор Стойков.
3. Също трябва да изреждам: Веселин Темков, Божидар Пакев, Кирил Семов, Иван Гълъбов, Димитър Митев, Иван Колев, Нейчо Нейчев, дано да не пропускам някого. Всеки от тях е оставил следа или на клубно, или на национално ниво. Някои като Темков и Семов бяха изключително големи теоретици, но като цяло всички имат значимо присъствие в българския баскетбол.
4. Държавата няма регулация, няма преференции за хората с финансови възможности, които искат да дават на спорта. И баскетболът, както всички спортове, върви на самотек. Всеки се спасява. Материалната база е стара. През 90-те разбиха дружествата и се създадоха клубовете, без да има нормативна база как те да работят. И тогава изчезнаха младите от треньорската професия. А треньорът е двигателната сила на производствения процес в баскетбола.
Любомир Минчев: Пейчински е бил като Меджик Джонсън
1. Несъмнено на клубно ниво това е европейската титла на Левски при жените и на Славия преди това. А освен това всички медали от международните състезания на националния отбор.
2. За мен са тези, които аз съм наблюдавал и помня от дете. Играл съм с Жоро Младенов и Тодор Стойков. Като дете си спомням Атанас Голомеев и Румен Пейчев. Знам за Петко Маринов. Имаме и играч, който е попадал в символичната петица на световно първенство - Атанас Пейчински. За него се говори, че е можел да прави всичко с двете си ръце, както по-късно легендарният играч от НБА Меджик Джонсън.
3. Това са треньорите, извели клубните ни отбори до европейски титли и медали.
4. Проблемите са същите, като в целия български спорт. Основно липсва финансова стабилност и материална база.
Георги Глушков: Хвала на тези, които бяха в елита на Европа
1. Европейската титла за жени и сребърните медали на мъжете засега са недостижими постижения. Дори и за онова време (50-60-те г. на миналия век - б.а.) присъствието в елита на Европа е уникално постижение. Имаме и бронз на олимпийски игри, което също не бива да се пропуска.
2. Различни поколения са оставяли ярка следа, и то не само в нашия, но и в европейския баскетбол. Ваня Войнова, Петкана Макавеева - нима тези имена могат да се забравят? Не са малко имената и в мъжкия баскетбол. Всяко поколение от 50-те години до 1988-а е оставило диря не само у нас, но и в европейския баскетбол.
3. Тук също имената не са едно и две. Тогава всички работеха за България и за българското и даваха живота си за баскетбола. Ще ви дам само един пример - Иван Гълъбов.
4. Радостното е, че променихме низходящия тренд в мъжкия баскетбол и го обърнахме нагоре. За съжаление дамската част продължава да потъва. Трябва да работим много с младите и най-вече с жените, където масовостта е проблем. Не казвам, че при мъжете сме направили много, но класирането на европейско първенство е факт. Като говорим за проблеми, трябва да споменем и занемарената база, макар че това е една много по-голяма тема.
Цвятко Барчовски: Всеки харесва своето поколение
1. Мъжете и жените не трябва да се слагат под общ знаменател, защото, когато имахме постижения в женския баскетбол, дамите все още не бяха включени в олимпийската програма. Голямо постижение при жените са златните медали на европейското първенство в Полша 1958 г. Тогава в основата на националния отбор беше тимът на Славия, който година по-късно спечели Купата на европейските шампиони. Върховите постижения при мъжете за мен са второто и третото място на европейските финали съответно София 1957 г. и Белград 1961 г.
2. При дамите безспорно шампионският състав на Славия от 1958 г. плюс Калинка Симанова, Кръстина Гьошева, Добринка Джамбазова. При мъжете всеки естествено си спомня своето поколение и изпитва носталгия. Там имаше толкова големи спортисти, които поставиха основите на нашия баскетбол, че няма да стигне мястото да ги изброя.
3. Това са треньорите в женското направление, които са завоювали най-големи успехи - Димитър Митев, Иван Гълъбов и редица други специалисти при мъжете. За разлика от сега, навремето най-трудното нещо беше да се определи треньорът на националния отбор.
4. Причините за това състояние на нашия баскетбол са твърде много. За мен основната е следствие на промените, които станаха в България. Един всеотдаен човек се жертва в името на своето израстване, а сега тази всеотдайност липсва. Дразнителите на сегашното поколение са много и най-разнообразни. Навремето нямаше дискотеки, телефони и телевизия и спортът даваше възможност на хората да заявят, че същeствуват.
"7 дни спорт"
