“Знам, че дни преди да научи вестта за своето заболяване, без да подозира какво го очаква, е помогнал с 3500 паунда за лечението на левкемия на момче от Варна. А то сега му се стовари върху неговата глава. Пак казвам, убеден съм, че ще преодолее този сериозен здравословен проблем”, това разкрива мениджърът на женския баскетболен Нефтохимик Огнян Томов за Стилиян Петров. Томов заемаше същия пост в Монтана. Капитанът на националите ни се лекува от същата болест вече втори месец в лондонска клиника.
Синът на Томов Велислав пък разхожда гордо фланелката на Стан от националния отбор. 24-годишният младеж я получава на 23 август 2007 година след контролата с Уелс в Бургас.
“Много съм щастлив. Често я нося. Дори наскоро едно момченце се обърна към баща си с думите “Я виж тате, Стилиян Петров”. Не крия, поизкефих се”, признава студентът в БСУ.
Той безспорно е щастливец. Тогава Стилиян призна пред екипа на “24 часа”, че отказал на двама играчи от Уелс да си разменят фланелките. Просто бил дал дума на бащата на Велислав, с когото се знаят от много години като съграждани.
За Велислав капитанът на националния ни отбор е харизматична личност. “Човек с главно Ч на и извън терена. Той е пример за подражание”, отчита Велислав. Досега с фланелката с номер 19 се е разхождал само в Бургас и Пловдив. При следващото си отиване в родната Монтана обещава да я вземе, за да го видят и съгражданите му. Сигурен е, че ще е единствената на националния отбор.
“Иначе в Монтана има няколко човека с екип на Стенли от времето му в Селтик и сега в Астън Вила, обяснява Огнян Томов. Отлично познава Стилиян от детските му години. В близки отношения е с бащата на футболиста Альоша Славчев, който също е бил звезда навремето. Ритал е в отбора на Монтана, откъдето тръгна славната кариера и на Стилиян Петров. Майката Светлана Средкова е майстор на спорта по лека атлетика.
“Няма да забравя един много тежък момент за нашия баскетболен клуб, когато спонсорът ни озостави. Беше през 2000 година. Стилиян Петров се трогна, че нямаме средства. Отдели лични пари, за да продължим в битката за медалите. Няма да забравя, лично съпругата му Паулина дойде в София, за да ни ги даде”, връща лентата Огнян Томов. В онзи период именно бащата на Стенли вози с личния си микробус баскетболистките. Возилото било личен подарък от Стилиян Петров. Регистрирано било с номер М 19 19. “Определено ни носеше късмет”, спомня си Огнян Томов.
“Стилиян има страшно много приятели в родната Монтана. Дори не се сещам да има врагове. Помогнал е на много хора. Вижда се, че го обичат и хората от цял свят. Това говори много”, категоричен е Томов.
“Още от малък Стилиян показваше, че е адски добронамерен към всички, беше момче, което си личи, че е безкрайно предано на спорта. Спомням си, че по времето, когато още беше в“Селтик и се прибираше в Монтана, отделяше от личното си време за нас. Събирахме се в залата и играехме на малки вратички. Държеше се като с равни, въпреки че беше звезда от международен мащаб. В нито един момент не декларираше, че е по-различен от нас. Имахме и агитка на женския баскетболен отбор. Беше по-интересно от някои официални футболни мачове. Това си качество да е джентълмен е запазил и до момента”, казва Огнян Томов.
“Повече от убеден съм, че сега в този труден момент, когато се бори с коварната левкемия, ще успее, както го е правил на терена. Силен характер е, с висок с дух. Стилиян е мъж, достоен за уважение, и дано по-бързо се възстанови и отново го видим на терена с любимия му номер 19. Дано още дълго време да ни радва с футболните си умения”, пожелава на съгражданина си Огнян Томов. Твърди, че Стенли е безкрайно чист и добронамерен и именно затова получава такава подкрепа.
“Стилиян го заслужава. Неговото място е на футболния терен. Сигурен съм, че ще се оправи и отново ще е познатият боец в националния отбор на България”, допълва Велислав.
Огнян Томов признава, че разполага с номера на мобилния телефон на Стилиян Петров. Преди му се обаждал, за да му честити победи с неговия Астън Вила. Звънял и след онова 3:3 срещу новия носител на купата на Шампионската лига Челси.
“Сега мисля, че не е удачно да го безпокоя излишно. Той има нужда най-вече от спокойствие”, категоричен е Огнян Томов. В близките дни мениджърът ще отскочи до родната Монтана по служебни ангажименти. Планирал е да се види и с родителите на Стенли. Синът му Велислав се гордее и с картичка от Стилиян Петров с негов автограф. Поставил си я на видно място в хола в семейния апартамент в Монтана. Пази си я като особено ценен трофей. С нетърпение очаква да се видят отново и да попълни колекцията си.
“Ще се зарадвам истински, ако получа фланелка на Стилиян Петров от един от следващите му мачове с екипа на Астън Вила или националния отбор”, уточнява мерака си Велислав Томов.
Синът на Томов Велислав пък разхожда гордо фланелката на Стан от националния отбор. 24-годишният младеж я получава на 23 август 2007 година след контролата с Уелс в Бургас.
“Много съм щастлив. Често я нося. Дори наскоро едно момченце се обърна към баща си с думите “Я виж тате, Стилиян Петров”. Не крия, поизкефих се”, признава студентът в БСУ.
Той безспорно е щастливец. Тогава Стилиян призна пред екипа на “24 часа”, че отказал на двама играчи от Уелс да си разменят фланелките. Просто бил дал дума на бащата на Велислав, с когото се знаят от много години като съграждани.
За Велислав капитанът на националния ни отбор е харизматична личност. “Човек с главно Ч на и извън терена. Той е пример за подражание”, отчита Велислав. Досега с фланелката с номер 19 се е разхождал само в Бургас и Пловдив. При следващото си отиване в родната Монтана обещава да я вземе, за да го видят и съгражданите му. Сигурен е, че ще е единствената на националния отбор.
“Иначе в Монтана има няколко човека с екип на Стенли от времето му в Селтик и сега в Астън Вила, обяснява Огнян Томов. Отлично познава Стилиян от детските му години. В близки отношения е с бащата на футболиста Альоша Славчев, който също е бил звезда навремето. Ритал е в отбора на Монтана, откъдето тръгна славната кариера и на Стилиян Петров. Майката Светлана Средкова е майстор на спорта по лека атлетика.
“Няма да забравя един много тежък момент за нашия баскетболен клуб, когато спонсорът ни озостави. Беше през 2000 година. Стилиян Петров се трогна, че нямаме средства. Отдели лични пари, за да продължим в битката за медалите. Няма да забравя, лично съпругата му Паулина дойде в София, за да ни ги даде”, връща лентата Огнян Томов. В онзи период именно бащата на Стенли вози с личния си микробус баскетболистките. Возилото било личен подарък от Стилиян Петров. Регистрирано било с номер М 19 19. “Определено ни носеше късмет”, спомня си Огнян Томов.
“Стилиян има страшно много приятели в родната Монтана. Дори не се сещам да има врагове. Помогнал е на много хора. Вижда се, че го обичат и хората от цял свят. Това говори много”, категоричен е Томов.
“Още от малък Стилиян показваше, че е адски добронамерен към всички, беше момче, което си личи, че е безкрайно предано на спорта. Спомням си, че по времето, когато още беше в“Селтик и се прибираше в Монтана, отделяше от личното си време за нас. Събирахме се в залата и играехме на малки вратички. Държеше се като с равни, въпреки че беше звезда от международен мащаб. В нито един момент не декларираше, че е по-различен от нас. Имахме и агитка на женския баскетболен отбор. Беше по-интересно от някои официални футболни мачове. Това си качество да е джентълмен е запазил и до момента”, казва Огнян Томов.
“Повече от убеден съм, че сега в този труден момент, когато се бори с коварната левкемия, ще успее, както го е правил на терена. Силен характер е, с висок с дух. Стилиян е мъж, достоен за уважение, и дано по-бързо се възстанови и отново го видим на терена с любимия му номер 19. Дано още дълго време да ни радва с футболните си умения”, пожелава на съгражданина си Огнян Томов. Твърди, че Стенли е безкрайно чист и добронамерен и именно затова получава такава подкрепа.
“Стилиян го заслужава. Неговото място е на футболния терен. Сигурен съм, че ще се оправи и отново ще е познатият боец в националния отбор на България”, допълва Велислав.
Огнян Томов признава, че разполага с номера на мобилния телефон на Стилиян Петров. Преди му се обаждал, за да му честити победи с неговия Астън Вила. Звънял и след онова 3:3 срещу новия носител на купата на Шампионската лига Челси.
“Сега мисля, че не е удачно да го безпокоя излишно. Той има нужда най-вече от спокойствие”, категоричен е Огнян Томов. В близките дни мениджърът ще отскочи до родната Монтана по служебни ангажименти. Планирал е да се види и с родителите на Стенли. Синът му Велислав се гордее и с картичка от Стилиян Петров с негов автограф. Поставил си я на видно място в хола в семейния апартамент в Монтана. Пази си я като особено ценен трофей. С нетърпение очаква да се видят отново и да попълни колекцията си.
“Ще се зарадвам истински, ако получа фланелка на Стилиян Петров от един от следващите му мачове с екипа на Астън Вила или националния отбор”, уточнява мерака си Велислав Томов.
