Клоп гарантира хеви метъл футбол

Рори Смит
В. "Таймс"

Стил на игра
Още от първия си ден в "Борусия" (Дортмунд) в далечната 2008 г. Юрген Клоп демонстрира императивната си амбиция. Той не говореше за трофеи и титли, а за идентичност. “Феновете не трябва да ни разпознават единствено по черно-жълтите фланелки - заяви той. - Дори ако играехме с червен екип, всеки един на стадиона трябва да се плесне по главата: "Леле! Това може да е само Дортмунд."

През следващите 7 г. той постигна тази цел, дори повече. Твърдият, настъпателен стил на Клоп – който той нарича хеви метъл футбол – е моментално разпознаваем дори когато се наложи като мода в цялата Бундеслига. И то не заради предпочитаната му схема – гладката 4-2-3-1, – а заради начина, по който я прилагаше.

Основната идея в работата на Клоп е зверската преса, с която играчите като глутница вълци преследват топката, и то не еднократно, както при повечето отбори, а отново и отново – до дупка, ако е възможно. "Практикувахме го, докато стана неизменна част от играта ни – споделя Марко Ройс, крилото на „Дортмунд”. – Аз го изпитах на гърба си, когато играех в „Борусия” (Мьонхенгладбах). Тази тактика просто те съсипва умствено и физически. В момента, в който спечелиш топката, вече нямаш време да се обърнеш, защото отзад вече някой те е притиснал."

Тренировки
Предвид на усилията, които той иска от играчите си, не е изненада, че методите на Клоп са взискателни. Разказвайки за предсезонните тренировки на „смъртоносната преса”, Ройс цитира и недвусмислените инструкции на 48-годишния наставник към играчите: „Който се раздава само 99% на тренировки, ще има огромни проблеми.”

Когато последният му сезон в Дортмунд се превърна в разочарование, се появиха сериозни подозрения, че 7-те години на подобни изтезания плюс растящия списък с контузени започват да дават своето отражение. Не е честно обаче да се твърди, че треньорските методи на Клоп са предназначени единствено за изграждане на издръжливост. В Дортмунд поне един тренировъчен ден в седмицата бе предназначен за Life Kinetik – програма, целяща подобряване на гъвкавостта, ловкостта и координацията на играчите. Според Клоп "те нямат нищо общо с футбола”, като включвали дори жонглиране с различни предмети.
От време на време той показва и усет към екзотиката: в първия си клуб „Майнц” завежда играчите на предсезонен отдих в Швеция, където пет дни обикалят островите, като сами улавят и готвят храната си, споделя един от „оцелелите” в този „сървайвър”.

Треньорският стил
Въпреки изискванията си към играчите Клоп не е някакъв деспот. На снимките му от престоя в Дортмунд неизменно присъстват мегаватовата му усмивка, искрящите очи и мечешката прегръдка с всички играчи. Той никога не изисква от тях официалности и мнозина се обръщат към него с приятелското „Клопо”, затова връзките му с играчите са железни. Той се разплака, когато Шинджи Кагава бе продаден на „Манчестър Юнайтед” през юни 2012 г., и „не успя да заспи”, когато Марио Гьотце замина за „Байерн” (Мюнхен) през лятото на 2013 г.

Във връзка с варианта „Ливърпул” е важно да се отбележи, че Клоп обича да ръководи и по вертикала. Повечето от трансферите в Дортмунд – Кагава, Илкай Гюндоган, Роберт Левандовски и останалите – станаха с намесата на техническия директор на клуба Михаел Цорк. Когато той напусна клуба, Клоп спечели пълното доверие на прекия си бос, изпълнителния директор Ханс-Йоаким Вацке. Така че колегиумът на "Енфийлд" едва ли ще шокира Клопо.

Медиите
Клоп все още беше относително неизвестен в своята родина, когато бе назначен за тв коментатор на германската тв ZDF по време на световното през 2006 г. Широко скроената му личност („Винаги се смееше и шегуваше, а веднъж пя и с Пеле”, споделя един продуцент) го превърна в звезда в своята страна. В "Борусия" (Дортмунд) пък този характер го превърна в световна марка. На пресконференциите и интервютата, дори през онзи невероятно разочароващ последен сезон, той говореше с усмивка. Със сигурност в "Борусия" (Дортмунд) са осъзнали отлично, че именно личността на техния треньор му спечели феновете и обичта по целия свят. „Ливърпул” също ще се опита да извлече облаги.

Емоции
Когато напусна „Майнц” през 2008 г. след 19 г. работа като играч и треньор, Клоп се закле повече „да не влага толкова сърце в работата си”. Той се сбогува със сълзи („Плаках цяла седмица”), като неговата привързаност към клуба насмалко да го убеди да остане. Закле се никога повече да не му се налага да минава през всичко това.

Но нямаше късмет: сбогуването му с Дортмунд през май бе обявено на пресконференция, в която той очевидно се бореше с извиращите емоции. Говори много за тъгата, която неминуемо настъпва с края на кариерата в даден клуб.

Ако поеме работата с „Ливърпул”, спокойно можем да се обзаложим, че независимо дали ще спечели лигата, или не, екскурзията при всички случаи ще приключи със сълзи.


 
Бисерите на Клопо     

              
За „Байерн” (Мюнхен): „Байерн” прави футбол, както китайците правят индустрия. Гледат какво правят другите, а после ги копират с други хора и повече пари.

За Арсен Венгер: Той обича да притежава топката, да играе с нея, да я подава. Като един оркестър. Чиято музика обаче е тиха. Аз обичам хеви метъл.

За Хенрих Мхитарян, халфа на „Борусия” (Дортмунд): Мхитарян пасва на тима като дупе върху кофа. Онова, което ни предлага, е точно това, което ни трябва.

За Шинджи Кагава, японския халф, който напусна Дортмунд заради „Манчестър Юнайтед”: Плакахме 20 минути в обятията си, когато той напусна. Той е един от най-добрите футболисти в света и сега играе по 20 минути в „Манчестър Юнайтед” – на лявото крило.

За жена си Ула, писателка: Тя написа детска книжка. Като „Хари Потър”, но за футбол. Тук няма никакъв Хари Потър с шибаната си метла – има само футбол.