1. Novsport
  2. - "А" група
  3. Отново черният кошмар

Отново черният кошмар

Съдиите опорочиха поне половината от досегашните 15 мача в А група

Отново черният кошмар
Не знам колко е необходима на държавата Бълга­рия съдебна ре­форма и два състава на Вис­шия съдебен орган, но без ни­какво съмнение на футбола ни са необходими напълно нови футболни съдии. Сегашните в първите три кръга от първе­нството доказаха, че не ста­ват за нищо. Дотолкова не стават, че опорочават мачо­ве, които са толкова спокой­ни, че могат да минат и без рефери.

Това, което правят чернодрешковците, не е скандално, то е присъда за самите тях. А присъда е, че не стават за тази професия.

Футболните зрители оста­ват с убеждението, че те не ръководят футболен мач, а някаква друга игра. Ето ги ос­новните разминавания между нормалното съдийство по цял свят и нашето, родно, измислено, некомпетентно... Наши­те рефери не свирят според съдийския правилник, приет и одобрен от УЕФА и ФИФА, а по някакъв собствен кодекс. Те тълкуват по абсолютно раз­личен от общоприетия прин­цип неща като опасна игра, отсъждане на дузпа, вдигане на засада, удар без топка, да­ване на жълт и след това на червен картон.

Ето част от решенията, които взривиха футболната атмосфера, и то в началната, спокойна част от сезона. Са­мо в последния кръг странич­ните рефери отсъдиха две неправилни решения при тълкуване на правилото за засада. Първо, в Пловдив бе признат гол от засада за Ботев, ден по-късно такъв бе отменен на Левски при регулярна ситуа­ция. Повторенията на различ­ни положения показаха в пос­ледните две седмици чудови­щен брак на страничните съ­дии при отразяване на прави­лото за засада. Изводът е, че те са напълно неподготвени, защото грешки се правят, но те трябва да са единични, а не да ни заливат като лавина. Гафът на страничния съдия е непростим, защото той сиг­нализира основно за три неща - засада, тъч и корнер. Само при засадите грешките обаче са фатални. А търчачите око­ло страничната линия почти не отсъждат правилно!

Стигна се до още един парадокс. Допълнителният съдия не видя как топката тупна зад голлинията и не отсъди гол. Това не се случва всеки ден, но е абсолютно непростимо, когато има човек излъчен специално да следи този еле­мент от играта. Гафът е огромен, защото компромети­ра изобщо присъствието на тези двамата зад вратите.
Но засадите и отменени­ят гол пак могат да бъдат оправдани с временно загуб­ване на работоспособност. Хора сме, трябва да ги разбе­рем. Няма как обаче да бъде разбрано поведението на та­ка наречените международници, водещите съдии в бъл­гарския футбол.

Примери - Георги Кабаков свири два мача от началото на сезона. Първият в Благое­вград го нашари с десетина жълти картона, но взе правилно решение при дузпата за Славия. В пловдивското дерби обаче тотално се про­вали. Гол от засада, добе, грешка на страничния. Но картоните, които пак бяха една дузина, бяха кой от кой по неадекватни. Кабаков е типичният съдия, който стъпва на терена с мисълта да запомни всеки декориран в жълто, за да избегне повто­рението в червено. Съдия, който чрез компромиси из­равнява везните на терена и гледа да изкара мача.

Изключително тежък слу­чай е Ивайло Стоянов. Този рефер, наричан с весел пря­кор, има две фобии - първата е от червени картони, вто­рата от дузпи. По първата фобия е готов да остави без последствия опит за преду­мишлено убийство, патент на Козмин Моци. По втория - ситуацията на финала между Левски и Черно море.

Най-страшното е, че Каба­ков, Стоянов и злополучният Никола Попов ще ни мъчат още години напред. Още по-тежък случай от техния е този на Станислав Ставров от Велико Търново, който трябваше да спре със съдий­ството след гафа си преди години на мача Черно море - Левски във Варна. Кой знае защо обаче този рефер бива толериран при явната му липса на талант. Не че нещо е сгрешил на лекия за свирене мач между Литекс и Монта­на, но бързата му реакция при отсъждането в полза на домакините показа преко­мерна сервилност. Толкова с примерите, макар че грешки направиха и Станислав Тодо­ров, и Николай Йорданов, ко­ито за тях са си рецидив.

Ето сборно заключение на това, което липсва на българските рефери за да се нарекат такива. Безразборно тълкуват правило­то за опасна и груба игра. Кар­тоните ги вадят както им дойде. Изключителен страх изпитват при показването на червен картон, особено ако е в началото на мача. С ог­лед на една ситуация в мача между Славия и Черно море, може пострадалият да отиде в моргата, но червен картон така и няма да се покаже. При жълтите картони има въпиюща липса на справедливост. С оглед на запазване на пълния състав от футболисти на те­рена се санкционират всякак­ви глупости, но накрая на ма­ча нарисувани картони не се присъждат. Под предлог да не си усложним излишно живота.

Правилото за дузпата и при игра с ръка, и при наруше­ние се тълкува напълно сво­бодно. Няма еднакъв крите­рий, който да насочи публика­та кога е дузпа и кога не. Об­що взето се налага мнението, че дузпа се свири в зависи­мост от обстоятелствата. Които нямат нищо общо с на­писаното във футболния кодекс.

Дават се формални продъл­жения след двубоите, като е видно, че реферът гори от же­лание да свири края, за да не стане някакъв сакатлък в пос­ледните секунди. С оглед на си­мулациите и бавенето на играта повечето мачове тряб­ва да са с 5,6,7, че и 10 минути продължение, но това няма как да се случи. Дори в станда­ртните три или четири мину­ти след мача на практика не се играе в половината време, но реферът свири толкова, колкото е отредил по табела.

Съществен проблем е, че реферите се държат така, все едно не им пука от мнението на футболната обществе­ност. Смятат се за недосегае­ми, защото простосмъртни­те не разбирали от тяхната материя. Поставили са се над всичко и всички и се интересу­ват само как са си постлали пред Боби и Джугански. Каза го в прав текст наскоро бивши­ят им колега Калин Людмилов.

Забелязва се, че повечето рефери маниерничат и губят футболно време с излишни разговори с футболистите. Това обаче не се нарича респект. Най-големият проблем е, че от сегашните рефери някакъв талант за тази рабо­та се забелязва само при Цве­тан Кръстев и Георги Йорданов. Първият е контузен, втория го пазиха за вечното дерби, което вече не същест­вува. За сметка на тях се на­лагат някакви абсолютни не­доразумения. Главната вина за това положение е на БФС, на председателя на СК Джуга­нски и на неговите десни и ле­ви ръце. И след този злочест старт на първенството най-редно е да се подават остав­ки. Защото провалът е коло­сален. Късат нервите на всич­ки! 

Жаклин МИХАЙЛОВ, "Тема спорт"
Коялипу: Чувствам се отлично в София, феновете на ЦСКА ме впечатлиха

„Научих много от Бербатов, с Шопов се разбираме чудесно“

Двама подновиха тренировки с ЦСКА

Петко Панайотов и Мика Пинто вече се готвят нормално с останалите

Мениджъри останали доволни от крило на Септември

Скаути на няколко отбора от Серия Б гледаха мача с Берое

Правят нов стадион във Враца

Новината съобщи кметът на града Калин Каменов

Кадър на Нотингам Форест е близо до трансфер във Втора лига

Габриел Ажучи преговаря с родни професионални клубове

Във Враца: Левски ще гони първа победа като гост от септември

„Сините“ загубиха последните си 2 визити за първенство преди Ботев

Атанас Рибарски: Адмирации за тези момчета, заслужаваха успеха

Треньорът на Крумовград коментира успеха над Славия

Добри новини за ЦСКА след драмата с Лудогорец

Наравно със съотборниците си вече тренира Илиан Антонов, няма травми след дербито

ЦСКА повтаря серия отпреди 20 години

Шопов е любимият асистент на Коялипу

Втора Лига
Трета Лига
Футзал