Феновете на Дунав: Няма смисъл стадиони да стоят затворени, а отбори и фенове да пътуват излишно

Футболната общественост на България и всеки друг съпричастен

Уважаеми дами и господа,

Тази година беляза едно събитие, определено като "историческо" от страна футболните деятели в България, а именно така нареченият "рестарт" на футбола в страната. В рамките на дискусиите по темата беше изведен на преден план проблемът с посещаемостта на футболните срещи в професионалния футбол, както и мерките, които да се предприемат, за да се реши този проблем. Вероятно не са необходими мненията на чужди експерти, за да имаме основание да твърдим, че това е един от основните проблеми, които спъват функционирането на клубовете като нормални пазарни субекти и компрометират сериозно всякакви усилия по създаването на т.н. "комерсиален футболен продукт", който да бъде атрактивен за телевизионно излъчване и в същото време да бъде способен да привлича капитали с ясен и законен произход.

В тази връзка бихме желали да изразим своето несъгласие с взетото решение четири от клубовете в състава на "Първа професионална лига" за сезон 2016/2017 - ФК "Дунав" Русе, "Локомотив" (Горна Оряховица), "Черно море" (Варна) и "Ботев" (Пловдив) да домакинстват на стадиони, намиращи се извън техните градове. Претекстът е, че не отговарят на изискванията, заложени в наредбата, като за фундаментален проблем е посочен липсата на осветление на въпросните съоражения. БФС допълват мотивите си със становище, че въпросното изискване било залегнало в правилата още преди година с подтекст, че клубовете би следвало да са имали достатъчно време, за да отговорят на изискванията. В тази връзка, бихме желали да изразим разбирането си, че всички законови процедури изискват технологично време и ремонтните дейности, когато и да стане факт тяхното начало, ще наложат изиграването на определен брой срещи извън Русе в нашия конкретен случай, но в същото положение са и всички други споменати отбори. В същото време обаче, бихме желали да обърнем внимание на представителите на БФС, занимаващи се с администриране на шампионата, че при всички положения ремонтните дейности няма да могат да започнат до приключване на въпросните законови процедури, а това по всяка вероятност ще се случи след началото на настоящия сезон. 

Какво означава това с прости думи? Означава, че ще има известен период на вакуум, в който на въпросните стадиони няма да има ремонти, но в същото време отборите ще бъдат принудени да домакинстват на други съоражения. Според нас това не е в услуга на българския футбол и не кореспондира с декларираната политика за привличане на фенове.

Твърдението ни почива на следните аргументи:

 

1. Част от фундаментите на футбола е връзката на даден футболен отбор с града, от който е. Вероятно има причина един отбор да се казва „Дунав“ от Русе, друг да се казва „Лудогорец“ от Разград, трети да бъде „Черно море“ от Варна и така нататък. И като следствие въпросните отбори би следвало да се очаква да домакинстват в населените места, от които са, освен в много крайни случаи на непреодолима пречка и сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето зрителите на стадионите. Поне за стадиона в Русе имаме основанието да твърдим с непоклатима убеденост, че такава опасност няма, би следвало подобно да е положението с всички останали стадиони, бидейки лицензирани за професионалния футбол през миналия сезон. Дори да приемем, че не е така, то изниква въпросът защо тези съоражения са били лицензирани досега, а здравето и сигурността на феновете са били обект на компромис, само защото отборът им е бил в по-ниска дивизия.

2. Категорично отхвърляме внушението, че въпросната точка била приета преди година и клубовете са имали достатъчно време и възможност да отговорят на изискването за осветление. Бихме желали да напомним, че именно представителите на БФС неколкократно заявиха по отношение на други казуси, че наредбите от предходните сезони са „нулирани“, първенството е ново и прочее. В тази връзка смятаме, че е въпрос на последователност, футболната централа да не третира едни казуси по новите, „нулирани“ наредби, а по други да прави референции към старите правила. Наредбата би следвало да е еднакво „нулирана“ както що се касае до атрактивното „прелитане“ на определени отбори през футболната пирамида на страната, така и за всеки друг казус.

3. Извън чисто формалните аргументи, изразени в точка 2, смятаме че е логично клубовете, които са започнали вече процедури по удовлетворяване на изискванията, да получат възможност да играят на собствените си стадиони до началото на ремонтите. Същото важи и за новите отбори в „ППЛ“ по принцип, като бихме желали да обърнем внимание, че изключенията и „компромисите“ в такива случаи са политика на много по-големи федерации от БФС, администриращи много по-известни първенства от нашето, без разбира се да подценяваме престижа на така рестартираното ни футболно първенство. Навсякъде в т.нар. „цивилизован свят“, към който иначе се стремим са налице два подхода - извънредно финансово стимулиране на новаците, така че те да нямат аргументи да не изпълнят определените стандарти на лигата или допълнителни срокове за тяхното покриване, свързани с логиката, че идвайки от лига, която им предлага по-малък достъп до финансови приходи от телевизионни или рекламни права, те няма как да отговарят на пълните стандарти от първия ден на пребиването си в най-висшия ешалон. Пример за първия подход е Англия, където новаците получават солидно финансиране при промоция, за да могат да стопят разликата с другите отбори, а за втория Испания - случаите „Нумансия“, „Ейбар“ и „Леганес“ с изключение по отношение на изискването за минимален капацитет. Общото е, че никъде не се взема решение за преместване на отбор с лека ръка на база съществуването на един или два проблема. В чисто българския случай, мислим е вън от всякаква дискусия що за възможности предлага на клубовете престоят им в бившата вече „Б“ група по отношение на рекламни приходи, телевизионни права и медийно внимание. Отговорът за съжаление е прекалено разочароващ и се надяваме това да не е така повече.

4. В резултат на фактическата обстановка, описана по-горе, смятаме, че футболните клубове, особено тези, идващи от по-долна дивизия няма как да бъдат държани отговорни за липсата на възможност да отговорят на всички изисквания, съответно не може да им се прехвърли цялата вина и последствия от десетилетно неглижиране на проблеми. Това за тях е въпрос и на логистични и финансови трудности, които ще ги направят още по-неконкурентноспособни, а от това ще загубят всички, включително и притежателят на правата за телевизионно разпространение, в чието име най-вече се въведе въпросното изискване.

5. За нас като фенове на отбор, който никога не е имал щастието да разполага с изобилие от средства, е важно клубът ни да запази своята цялост и след края на сезона, независимо как завърши той чисто спортно-технически. Няма нищо по-болезнено от започването „от нулата“ отново, отново и отново и поради тази причина смятаме, че след толкова перипетии през годините имаме основания за такива притеснения. Считаме, че избягването на разходи, които не водят до развитие на футболния клуб, а в същото време е възможно да бъдат избегнати, трябва да бъдат избегнати. При всички положения такъв разход представлява наемът на чужди стадиони, пътуванията и т.н. Да не говорим, че всяко излишно пътуване е и излишен риск що се касае до сигурността на привържениците.

 

Въз основа на изразените аргументи, бихме желали да предложим и следните идеи за по-гъвкаво третиране на поставения от нас проблем. На първо място призоваваме БФС и Nova Broadcasting Group да стигнат до консенсус за датите и часовете на мачовете възможно най-скоро, за да могат всички страни да планират дейността си по-рано. За нас една такава предвидимост е особено важна, тъй като все още очакваме да обсъдим с ръководството на нашия футболен клуб ценовата политика за новия сезон, абонаментните карти и т.н., а нищо от това няма как да стане факт, докато не знаем къде ще играем, колко дълго и други важни подробности.

Успоредно с това да се определят и срещите, които са най-приоритетни за излъчване в прайм-тайм, съответно изискващи непременно наличието на електрическо осветление на стадиона. Не виждаме причина ако двубои като например „Дунав“ - „Верея“ или „Дунав“ - „Пирин“ Благоевград, „Локомотив“ ГО - „Дунав“ не бъдат приоритизирани за излъчване в най-гледаното време, същите да се играят непременно на други стадиони до момента на започване на ремонтните дейности, когато това така или иначе ще стане неизбежно. Смятаме, че отбори като нашия и други, които далеч не са се устремили да покоряват върхове в европейския и световен футбол за разлика разбира се от родните футболни колоси, биха преживели още няколко мача без наличието на осветление.

Призоваваме и представителите на Общините, Министерството на младежта и спорта и БФС да координират помежду си този въпрос, като се определи точен график на изпълнение на ремонтните дейности с начални и крайни дати, като това стане в първия момент, в който етапът на развитието на законовите процедури позволи такава предвидимост. Ако след крайната дата за ремонтните дейности, декларирана от съответните общини и фирми-изпълнители, съораженията са все още негодни и не отговарят на поставените критерии, тогава бихме приели политиката на нулева толерантност. Считаме, че си заслужава да се положат усилия за минимизиране доколкото е възможно на логистичното и финансово бреме, което едно такова преместване ще наложи на нашия клуб (а и на всички останали в подобно положение) и разчитаме на здравия разум да надделее в тази ситуация. Разбираме, че има натрупани много проблеми през годините, но именно поради този факт смятаме, че не е реалистично те да се очаква да се разрешат с натискане на едно копче, пък било то и със сакралната вече дума „рестарт“. Декларираме желание и готовност за конструктивна дискусия, като в същото време очакваме подобен подход от всички останали страни. Не виждаме никакъв смисъл, икономическа логика и здрав разум стадиони да стоят затворени, а отбори и фенове да пътуват излишно, докато текат различни законови процедури и няма реални ремонтни дейности.

 

С уважение и от името на цялата русенска футболна общественост,

Фен клуб „Дунав завинаги“