Алберт Попов: Големите ме посрещнаха с "Шапки долу!"

33 години след десетото място на Петър Попангелов в слалома Парпан (Швейц), България отново има човек в Топ 10 в старт от Световната купа в алпийските дисциплини. В събота 21-годишният Алберт Попов изуми елита в Кервана като завърши девети в най-техничната дисциплина и то не къде да е, а в Кицбюел. Още по-впечатляващо е, че в първия манш 164-сантиметровият софиянец, който тръгна със 71-ви стартов номер, даде по-добро време от носителя на 7 поредни Големи кристални глобуса – хегемонът на алпийските ски Марсел Хиршер. Ден след постижението, което го вкара сред големите на белия спорт, Аби даде интервю за „Меридиан мач”.

- Алберт, чести­то! Как се чувстваш ден след успеха?
- Много ми е при­ятно, да ти кажа! Много ми е хубаво! Вчера (б.а. - събота) беше невероятна еуфория, много дъ­лъг ден. След състе­занието много не осъзнавах какво съм направил. Сега оба­че не мога да спра да се усмихвам. Не ми слиза от ли­цето! Много добре се чувствам и съм изпълнен с позитив­на енергия.

- В Кицбюел е една от най-мно­гобройната публи­ка в целия кален­дар на Световната купа. Това напряга­ше ли те?
- Не. Пуб­ликата там със си­гурност не беше дошла заради мен. Никой не очаква ни­що от мен. Това ме освобождава и се наслаждавам на мо­мента. На старта не мисля за нищо дру­го, освен да си направя ка­рането.

- Деветото място какво ти носи? Ще имаш ли по-преден стартов номер?
- В момента съм 32-ри в ранглистата. Още две места ме делят от това да ка­рам в първите 30. Тези обаче, които са до 35-а позиция, имат право да изби­рат до 45-и стартов номер. Доста пози­ции мърдам напред. Следващия старт ще тръгна с около 45-и номер.

- Големите имена в алпийските ски поздравиха ли те след финала?
- Всички! Беше уникална емоция. Големите имена ми казаха "Шапки долу!". Бях сензаци­ята на деня.

- Дори Марсел Хиршер ли?
- В интерес на ис­тината с Хиршер не се засякохме. И то не защото съм бил някъде далеч, а просто той обича да се изолира. Може би това му е начинът да се събере преди стартовете, но обича да си е сам. Дори не можеш да го видиш. Но всички останали, с които се видях, ми стиснаха ръката и ме поздравиха.

- Колко далеч е подиумът?
- Това не е нещо, което е невъзмож­но. Гледам да се движа стъпка по стъпка и подиумът сам ще си дойде. Целта ми е да нап­равя пак две хубави спускания и оттам нататък нищо не се знае. Но мисля, че не е далеч.

- Трасето в Киц­бюел изглеждаше доста трудно...
- Първият манш беше много труден, но това на мен ми пасва и ми харесва. Вторият беше една идея по-лесен и по-бърз. Може би ня­кои, които са с една идея по-високи, са имали предимство. Отново обаче направих супер спускане с девето време във втория манш. До­волен съм и от два­та старта.

- Как отпразну­вахте деветото място?
- Събрахме се и пихме по една би­ра за мое здраве и за страхотния ре­зултат. Почерпихме се!

- Какво ти пред­стои?
- В момента пъту­вам за Шладминг. Това е меката на алпийските ски и мястото, където се събира най-много публика, феновете са в продължение­то на цялата писта - от старта до фи­нала. Стартът ми е във вторник - нощен слалом. Обс­тановката със си­гурност ще бъде невероятна.

- През февруари предстои светов­но първенство в Оре (Шв). Това ли е голямата ти цел за сезона?
- Това е състеза­ние, в което са втренчени всички погледи. Така че, да - това е целта за сезона. Добро представяне там ще донесе страхот­ни позитиви. Пос­тавили сме си цел да се представя добре там, но ще видим...