Димитър Костадинов: Излъгах, за да играя футбол

Димитър Костадинов е футболист на „Септември“ (София), но през пролетта бе даден под наем на „Царско село“.

Стартът на кариерата му в елита бе ударен – 4 гола в първите 9 мача и победи срещу „Славия“, ЦСКА и „Берое“.

Бившият юношески национал на България тръгва за големия футбол с благородна лъжа – представя се за 8-годишен, когато е едва на 6, за да бъде приет в школата на „Нефтохимик“.

Оттогава не се отклонява от голямата мечта – място сред най-добрите.

- Здравей, Митко. По всичко изглежда, че се наслаждаваш на престоя си в Първа лига, където си под наем в „Царско село“?

- Определено се наслажвадам. Отборът и момчетата ме приеха много добре. Има голям колектив и всеки спомогна, за да вляза бързо в тима. С някои от момчетата се познавам отпреди. Радващо е, че бързо се адаптирах, а също и че резултатите през пролетта са позитивни.

- Има ли голяма разлика между Първа и Втора лига – тема, която се дискутира широко през годините?

- Има, определено има и то чувствителна. Нивото във Втора е много по-ниско. Разликата е в темпото на игра. Нормално е в елита да е по-динамично, по-бързо трябва да мислиш и да взимаш решения. Освен това по мое мнение Първа лига е по-равностойна – отборите са с по-изравнени сили. Във долния ни ешелон виждате „Нефтохимик“, че доскоро изпитваше сериозни затруднения, имаше мачове, в които губиха с по 5-6 гола, едва сега подобриха резултатите си.

- Очакваше ли такъв силен старт в лично отношение в елита?

- Да, очаквах това нещо да се случи. Вярвах, че ще стане. Получих шанса и го грабнах. Вярвам в себе си и в качествата си. Сега имаме реална цел е и тя зависи от нас. Ще бъде трудно, но ще гоним бараж за Европа.

- Всъщност кога направи първата крачка за футбола? На колко години бе, когато реши да тренираш футбол?

- Първата ми тренировка беше с моя дядо и братовчед ми. Той е с 4 години по-голям от мен и тренираше в школата на „Нефтохимик“. С дядо ми отидохме на стадиона, за да го гледаме. Аз бях на 6 години и нямаше мой набор, за да се включа. По време на тренировката на братовчед ми видях момчета на привидно моя възраст и дядо ми каза да отида и да видя дали може да тренирам с тях. Носих си бутонки за всеки случай, тъй като тайно се надявах да се включа и аз в някои от наборите. В крайна сметка дядо ми отиде да говори, тъй като мен ме беше срам. Върна се с думите „Казваш, че си на 8 години, да знаеш“. Много се бях развълнувал. 3 месеца тренирах и треньорът знаеше, че съм на 8, но на третия месец трябваше да призная благородната лъжа, че съм по-малък. Няма да забравя как му признах, дори плаках, но той го прие съвсем добре. По-късно преминах в школата на „Черноморец“. На 13 години дойдох в София, за да играя за ДИТ. Истината е, че винаги това ми е било мечтата – да стана футболист. От малък знаех какво искам. Не ми е минавало през ума да се отказвам.

- Дядо ти доколко повлия за този твой избор?

- Изключително много, но не само той. Постигам всички успехи благодарение на семейството ми. Всеки един мой успех го посвещавам на тях, а всеки гол е за баща ми. Няма да забравя, той ми е помогнал много. Като малък освен в школата, тренирах и с него индивидуално. Така бе всеки Божи ден, докато заминах за София. Имаше една площадка в училището до нас. Той ми беше вратар. Биех му преки свободни удари, дузпи. Цял живот съм имал голяма подкрепа от моето семейство. И им благодаря много. Като дойде време да замина за София, тогава ни искаха няколко момчета от „Черноморец“, но на другите семействата им не ги пуснаха, а моите родители се вслушаха в мечтата ми.

- У нас е традиция, която даден футболист направи няколко добри мача веднага да се заговори за негов трансфер. Мислиш ли ти за такъв и влияят ли ти слуховете?

- В момента съм футболист на „Септември“ и „Царско село“. Гледам да не мисля толкова напред. Когато приключи сезонът, ще преценя какво да правя, ако има реални оферти. Гледам да не чета медиите, защото е излишно. Не мога да кажа, че слуховете ми влияят, по-скоро ме амбицират. Трябва да докажа, че ако са верни, заслужавам да направя следващата крачка.

- И все пак се заговори за интерес от Полша, Румъния и ЦСКА. Какво е твоето желание?

- Много зависи. Субективно е. Играят много фактори, при това в случая субективни. Зависи дали изобщо има оферта и каква ще е. Не съм мислил, не е и сега времето. Да, всеки млади футболист иска в чужбина, защото там нивото е друго, но засега мисля само за „Царско село“.

- На какво те научи Любослав Пенев?

- Много полезни неща ми каза - да играем колективен футбол, да си вярваме, да играем със самочувствие, но и с нужната дисциплина. Без нея няма как да постигнеш успехи. На тези аспекти наблягаше той. Мисля, че ми помогна много да израстна. Моето развитие се дължи на него, а също и на отбора. Винаги е бил отворен за разговори, комуникацията с него е добра. Дава индивидуални съвети.

- Срещу ЦСКА изпълни дузпа в стил „паненка“. Осъзнаваше ли риска при евентуален пропуск?

- Всъщност бях сигурен, че ще я вкарам точно по този начин, тъй като никой не очакваше. И заради това реших да заложа на такова изпълнение. Това ми беше най-сигурният вариант в моята глава. Бях убеден, че ще се хвърли в един от двата ъгъла. В интерес на истината не го бях тренирал много, може би веднъж в седмицата преди мача. Имам подобен гол и във Втора лига, както и при юношите.

- В някои срещи бе използван като офанзивен халф, а в други като крило. Къде се чувстваш най-уверен?

- В средата на терена се чувствам най-добре. Моята позиция е зад нападателя. Там ми е силата, но в последните 2 мача играх крило. В интерес на истината съм играл съм на всички позиции с изключение на защитник и вратар…

- Селекционерът Ясен Петров показа, че не се притеснява да залага на млади футболисти и дебютанти. Надяваш ли се тайно на повиквателна през лятото, когато предстоят три престижни контроли?

- Никога не се знае нищо. Моята работа е да показвам това, на което съм способен, а ако той прецени, че заслужавам място, бих се радвал. Това е чест за всеки един футболист, особено за младите като мен.

- Извън футбола имаш ли хоби и какво обичаш да правиш, когато си далеч от терена?

- Разпускам с плейстейшън и риболов. Имам улов на 8-килограмов шаран на един язовир в Бургас, където съм роден.

- Твърде дискутирана тема е влиянието на социалните мрежи на днешните футболисти. Твоето мнение какво е?

- Могат да ти повлияят в живота, но на терена не. Аз лично не обръщам много внимание и не съм го правил през годините. До човек си е, но по-скоро влияят негативно. В съблекалнята са забранени телефоните. Любо Пенев го бе въвел това правило. С влизането на базата се изключват телефоните, за да може да комуникираме по начина, по който трябва. Сега при Тони Здравков също има дисциплината и правила и затова отново играем добре. При Здравков изключваме телефоните на вечеря. Дори и в автобуса като пътуваме е забранил да ни звънят. Трябва да са на без звук, за да не пречим на останалите. Иначе има глоба.