В българския футбол има хора, които доста успешно успяват да създадат такава нереалистична представа за себе си, че дори и враговете им да започнат да вярват че това е така. Тези хора охотно дават интервюта, шегуват се с всички и всичко около себе си, обясняват надълго и нашироко колко са добри….
Типичен персонаж в това отношение е Христо Крушарски. Да, под негово ръководство обичаният от стотици хиляди пловдивски Локомотив постигна нечуван успех в историята си – три купи в разстояние на две сезона и прилично участие в евротурнирите. Бизнесменът се носеше на вълната на народната любов, даваше съвети по всякакви въпроси около футбола, обещаваше нов, модерен стадион и нови игрища за школата……
Реалността, обаче е съвсем друга. Оказва се, че всъщност Крушарски далеч не е толкова добър управленец, какъвто образ се опитва да си създаде. През сезон 2018/19 Локо успя да вземе Купата на България в епичен финал с големия съперник Ботев, но малцина вероятно си спомнят освиркванията и плакатите срещу ръководството няколко месеца по-рано….Истината е, че Локо разполагаше с отличен за българските стандарти треньор в лицето на Бруно Акрапович, който успя да изцеди максималното от наличните не лоши футболисти. Да не забравяме и че „черно-белите“ имаха уникален късмет по пътя към тази купа – до решителния мач те не срещнаха нито един силен съперник от ранга на грандовете Лудогорец, ЦСКА и Левски, а в четвъртфинала с Етър изоставаха с два гола при дузпите и спечелиха по чудо. След което на полуфинала при жребия изтеглиха Септември, вместо ЦСКА….
Но както и да е, трофеят дойде на „Лаута“, както и следващия сезон след „Опълченците на Шипка“ и успех при дузпите срещу ЦСКА на финала….А после бе взета и Суперкупата срещу мислещия само за поредната атака на Шампионската лига Лудогорец…Трофеите са факт и те отприщиха огромната радост на „черно-бялата“ част от Пловдив, която напълно заслужи това с невероятната си подкрепа за отбора. Но далеч по-важно е как Крушарски управляваше клуба през всичките тези години.
Оказа се, че това е ставало основно със заеми, нещо което бе признато и от бизнесмена. И вместо да използва успехите на Локо на терена и да „надгради“ с привличането на нови спонсори, модерен маркетинг и реклама, дистрибуция на фен артикули и т.н., бизнесменът на практика докара клуба пред фалит.
Не е тайна за никого, че бяха натрупани големи задължения към НАП, футболистите и персонала, което напълно реално в един момент застрашаваше лиценза. Въпреки завишените приходи, най-вече от успешните участия в Европа. И вместо Локо постепенно да седне на „масата на големите“, заедно с водещите ни клубове, под въпрос беше поставено оцеляването и бъдещето му…Нещо, което е меко казано безотговорно към онези хиляди „черно-бели“ сърца, които лягат и стават с мисълта за любимия отбор…
Всъщност Локо не е единственият футболен проект, който се „задъха“ под ръководството на Христо Крушарски. Тук е мястото да припомним, че преди няколко години бизнесменът обяви, че поема и намиращия се близо до родното му място Говедарци отбор на Рилски спортист (Самоков). Обещанията бяха за бързо влизане във Втора лига и дори спечелване Купата на България. Нищо подобно - към днешна дата клубът е тотално изоставен и се лута в долната група на Югозападната Трета лига след изиграването на редовния сезон. И нищо чудно да пропадне до областната група в началото на юни…
Така че бодряшките самохвалства на Христо Крушарски от преди няколко седмици, че се е завърнал в клуба и „Локомотива отново тръгва без спирачки“ трябва да се приемат меко казано с недоверие….Защото е публична тайна, че бизнесменът няма финансовите възможности да бъде част от управлението и присъствието му там може да донесе само вреди….А това едва ли е желанието на феновете, които в момента се готвят за „мача на годината“ в Коматево.
