Вестник „Славия” стартира поредица от интервюта с героите на „белия” златен дубъл от 1996 година. Първият гост в новата рубрика е вратарят на шампионския тим на Славия Здравко Здравков. Бившият национален вратар направи доста интересно изказване предвид това, че е юноша на Левски. Здравков призна, че се е чувствал „недооценен” при сините. Ето част от интервюто с Фози:
- Получих покана да се присъединя към „Славия” в един много тежък за мен момент в кариерата ми – откровен е Здравко Здравков - Чувствах се недооценен в „Левски” и през лятото на 1995 година се появи този шанс да премина при „белите”. Двата отбора водиха подготовка в Боровец и аз просто си преместих багажа от хотел „Самоков”, в отсрещния хотел „Бор”. Добре, но тогава от „синия” клуб изведнъж поискаха доста сериозна трансферна сума за вратар и то със статут на резерва. Имаше реален шанс сделката да не стане. След няколко дневни преговори, нещата се развиха добре за мен и се озовах при „белите”, което беше и моето желание. И нито за миг после не съм съжалявал, за това. „Славия” стана моят клуб-майка. Всичко в последствие в моята кариера дължа на това и мога само да съм благодарен за съдбата си. И до ден днешен винаги се чувствам като у дома си в „белия” клуб и поради тази причина насочих, и децата си да тренират там.
- Пътят към върха за теб е осеян с доста трудности. Дебютът ти с екипа на „Славия”, не прави изключение...
- Това бе един кошмарен мач в Добрич. Направих дузпа, след която дойде и нашата загуба с 0:1, показаха ми червен картон, който бе първия ми в кариерата, а и ме наказаха за следващия мач. След всичко, което направи ръководството за мен да ме привлече се чувствах много зле след този ми първи мач. Вместо да направя нещо добро за отбора, който ми бе дал шанс, аз ги бях подвел. Но всичко това ме амбицира страшно много да се докажа. Извлякох поуки от този нещастен мач и той се оказа последен лош момент в този незабравим за всички слависти сезон.
- Как те приеха момчетата в отбора?
- Макар да не бях играл с никой преди това, случих на състав, в който всички бяха страхотни хора, като личности. Много добронамерени, професионалисти, хора които ме приеха такъв какъвто съм и правеха всичко възможно за да ме улеснят на терена. Смятам, че и аз не ги разочаровах и се получи едно уникално сработване, още след първите няколко мача.
- Съставът на „Славия” още през есента на 1995 година играе добре, но на полусезона изостава на цели пет точки от върха. Мислихте ли тогава, че е възможна атака на титлата?
- До края на есенния дял никой в клуба не си беше отварял устата да кажа искаме шампионска титла. Играехме мач за мач. Показвахме все по-добри игри. Сработката и взаимодействието на терена се подобряваше във всеки изминал мач и когато финиширахме само на пет точки зад лидера, започнахме вече вътрешно да се навиваме и да мечтаем и за златните медали. Тъй като виждахме, че не сме по-слаби само трябваше да си повярваме.