Голямото чакане в баскетбола

Не е ясно какво точно чака баскетболният президент Михаил Михов, за да назначи треньор на мъжкия национален отбор. Но е сигурно, че докато пасиансът се нареди така, както иска шефът, тимът може вече да е започнал подготовка за предстоящите евроквалификации.

"Пешич тук, Пешич там!" явно не е формулата, по която нещата ще се случват. Тихите пазарлъци с великия сърбин да замести славния евреин Пини Гершон досега не дават видим резултат. Защото едно е Светислав Пешич да изпълнява съвестно задълженията си като консултант на българският баскетбол, както го прави в момента. И съвсем друго - да седне на скамейката и да води тренировките и мачовете на националите вместо кампове за 2-3 дни с баскетболистите от първенството ни.

Няма време, г-н Михов. Защото който и да стане треньор, трябва да е направил или поне одобрил програмата за подготовката. Както и контролите преди квалификациите. Това досега го свърши Росен Барчовски, шефът на Треньорския съвет.

Няма време, защото всеки бъдещ наставник ще трябва да направи няколко основни неща, след като поеме отбора. Да се огледа за млади таланти и добре смазани стари пушки. Да ги отсее и да проведе разговор с всеки потенциален национал. Личният контакт е изключително важен и оформя стратегията на треньора. И убедеността му кой с каква мотивация ще дойде в отбора. Това не се е случило и едва ли може въобще да се стане - днес почват плейофите за титлата и играчите са плътно в клубовете. После националите имат 2-3 седмици почивка..

Няма време, защото държавният тим се събира на 14 юни. Чак тогава ли играчите ще научат кой ще трябва да ги води с победи към следващото европейско? И дали ако това стане така, ще е достатъчно мотивиращо?

Няма време, защото ако Пешич не поеме отбора, както досега е потвърждавал поне десетина пъти, който и да застане начело, ще е със смачкано самочувствие още преди мачовете. Защото едно е да знаеш, че си избраникът и имаш пълната подкрепа и доверие на ръководството. И съвсем различно, когато до последно се чака някой друг и накрая влезеш в ролята на щастливата резерва. С други думи - който и да поеме отбора, ако не се казва Светислав Пешич (най-вероятно ще е Росен Барчовски), ще тръгне от отслабена позиция. В която ще е поставен заради прекалено дългото колебание по върховете на родния баскетбол.

Така основният въпрос от "Кой ще води националите?" вече стана "Кога най-после отборът ще има треньор?". Това също сваля летвата за бъдещия наставник, защото той ще бъде приет само като пожарен вариант в голямото чакане, на което сме свидетели вече пети месец. Продължаващо забавяне ще задълбочава още този процес. Дано обаче накрая, който и да поеме отбора, все пак не чуе незаслужено от шефовете си: "С този треньор - толкова..."

"Труд"