Той е един от най-нетрадиционните футболисти у нас. Той е голмайсторът на Славия през този сезон. Той е Жуниньо. Не става въпрос за легендата на Лион, а за българската му версия. Нападателят дойде в „Овча купел" преди началото на сезона и в момента е един от най-актуалните футболисти в А" група.
- Жуниньо или Жуниор? Как всъщност да те наричаме?
- Пълното ми име е Жозе Кар-ос Ногейра Жуниор, но галено ме наричат Жуниньо. Така че няма проблеми да ми казвате и Жуниньо, и Жуниор.
- Предстои мач на Славия с Левски. Именно срещу „сините" ти вкара първия си гол за „белите" при загубата с 1:3. Какво смяташ, че ще се случи сега?
- Да, мачът с Левски първия полусезон го помня и с добро, и с лошо. С добро - заради първия ми гол с белия екип, и с лошо - заради загубата естествено. Мисля, че тогава Славия все още не беше дорасъл като отбор, за да бие гранд като Левски. Сега обаче нещата стоят по друг начин. Въпреки няколкото неубедителни резултата напоследък смятам, че имаме потенциал да победим Левски, защото и те не са отборът, който бяха преди.
- Имаш 8 гола за Славия, кой ти е най-ценен?
- Всички голове са еднакво ценни. Разбира се, няма как да не помня първия, който беше срещу Левски. Не мога да забравя и трите, които вкарах на Черноморец, защото, доколкото ми казаха хора от клуба, аз съм едва втория чужденец в историята на Славия с хеттрик за отбора. Хубаво е, когато узнаеш, че пишеш история...
- Успя ли да свикнеш с живота в България?
- Да, бих казал, че вече привикнах. В началото, още преди да пристигна, моят мениджър Джери Перейра ми разказваше доста хубави неща за страната ви и за Славия като отбор. Всичко обаче се оказа Доста по-различно, отколкото очаквах. Трябваше ми доста време да свикна с новия начин на живот, с климата, въобще с всичко.... Там, където аз съм роден - в град Гуарапари, щата Еспирито Санто, е нещо съвсем различно. Това е град на брега на океана, където винаги е топло, много вали и хората никога не са виждали сняг. Храната е съвсем различна от тукашната и въобщевсичко е друго - обичаите, модата, всичко.... Но вече свикнах с България и дори говоря горе-долу добре български. Ако имам проблеми, помага ми треньорът Вили Вуцов, който говори добре испански и така се разбираме - аз на португалски, той на испански. Смятам, че най-вероятно до края на 4-го-дишния си договор със Славия вече ще съм 100-процентов българин (Смее се.)
- Като заговори за храна, къде е любимото ти място за хранене?
- В „Хепи" (Смее се.)
- В твоето семейство в Бразилия има ли някой друг, който да се занимава с футбол или със спорт като цяло?
- Не, аз съм единственият. Имам един брат и една сестра, които са по-големи от мен.
- Как гледат на авантюрата ти да дойдеш в Европа?
- Трудно е за момче на 24 години да направи такава голяма промяна, но всеки сам си избира пътя. Хубавото е, че жена ми Люана е тук, а щом тя е до мен, нямам никакви проблеми да съм където и да било и да мога да се справя с всякакви проблеми и несгоди.
- Какво си пожелаваш да изживееш с екипа на Славия?
- Искам да зарадваме верните ни фенове с един трофей тази година, което ще бъде голям успех за нас. Естествено, говоря за Купата на България, където шансовете ни са доста големи според мен и можем да спечелим трофея. Хубаво би било освен това Славия отново да играе в евротурнирите и мисля, че имаме треньор и отбор да го постигнем.
