Преди повече от 50 години един борец - олимпийски шампион, простичко дал рецептата за своите успехи - "Ранъта праи борбъта, другарю Живков". Та тази вечна българска максима явно е в сила и в наши дни. Защото Левски вече е на първо място в класирането, а всичките му финансови проблеми чудодейно са решени. И когато има пари, май не е толкова трудно да си на първо място?!
Левски победи с безапелационно предимство Литекс на неговия стадион, но пред своя публика. Сините, които в този мач бяха в необичайни екипи, доминираха напълно, владееха изцяло инициативата и имаха ясна идея за всеки миг от мача. Допуснаха три-четири минути домакински натиск в началото. След това овладяха контрола върху събитията на терена, вкараха гол, допуснаха бързо изравняване и почти веднага отбелязаха второ, вече победно попадение. А след това осъществиха херметическо затваряне на подстъпите към своята врата. И категорично спечелиха
един от големите мачове на сезона
Не е важен толкова резултатът, колкото играта. Несъмнено наблюдаваме крайния процес от работата на Стойчо Стоев. Синият отбор малко по малко заприличва на Лудогорец от неговата ера в Разград. Същите комбинации, същият интелект, същата концепция. Агресивно, но и умно във всеки един момент. Стоев наистина е сред малкото треньори у нас, които са способни да изградят стил. Левски вече има стил! Основното е, че сините контролират играта, а не противникът, както бе доскоро. С напълно балансирано представяне в двете фази. Много компактни в защита, където всичко се уплътнява, и добре разгръщащи се в нападение. Естествено, на една сравнително ниска скорост, съобразена с възможностите на футболистите, защото бързи състезатели в Левски няма. Но контрол се осъществява и с монотонност. Просто насищащ зоните със собствени играчи. Е, това е голямото постижение на Стойчо, научи ги да играят правилно, а не да блуждаят по терена, вече всеки един е на 100 процента отдаден на ситуацията в мача.
С пълна дисциплина не е стращен дори Асприя. Няколко пъти му минаха магическите финтове, дори изработи гол, но в крайна сметка приносът му се оказа недостатъчен. Защото играта на Левски във фаза защита бе много, много прецизна. Може би точно за този мач бе добре, че нямаха на разположение чист централен нападател, който да не участва във фаза защита. И въобще цялата тази вакханалия около централния нападател е неоснователна, сегашният Левски играе по-добре и без такава фигура.
Един важен акцент обаче е от съществено значение. Цялата тази завършеност в играта на Левски нямаше да съществува без присъствието на десния бек Живко Миланов. Този най-подценяван пост във футбола се оказа концептуален за решаването на ребуса около стабилността в играта на Левски. От момента, в който Живко влезе в зоната си, а Прохазка мина пред него, Левски вече е с едно стъпало по-силен отбор. Защото Живко за разлика от Прохазка е силен точно на този пост. А двамата пък правят прекрасна двойка в цялата дясна зона.
А кое всъщност е гениалното решение на Стойчо Стоев, което преобрази Левски? След като се мъчи половин сезон с разни безхаберници в средата на терена, в селекцията Стоев направи два удара - Де Ноойер и Костадинов. Те са хората, които и с тичане, и с блъскане, и с шпагати, и с подавания, и с удари отдалеч дават облика на Левски. Това, което правеха в добрите времена на Лудогорец Дяков и Ешпиньо.
Но цялото превъзходство на Левски нямаше да бъде в такива размери, ако Регекампф поне малко бе помислил върху тактиката за този мач Може и да е прибързано заключение, но и той като Йешич явно не се интересува от противника преди мач. А точно този Левски се нуждае от много детайлно проучване, за да бъде надигран. Реге не си беше направил труда да го направи или ако се е занимавал тактически през седмицата с този елемент, е било повърхностно. Тотално сгреши стартовия състав, промени го на почивката към по-лошо. Отборът допусна два евтини гола, но те са логични на фона на по принцип рисковата и разпиляна игра на защитата на Литекс. В която съществуват и много дупки. В средата на терена срещу агресията на Левски, общо взето, трябваше да отговаря един Бумал, който се оплете като пате в кълчища. Централният нападател Йонсен изглеждаше като напълно лишена от смисъл фигура на терена. Не в първи мач Литекс не показва лице на отбор - кандидат за шампион. Имат материал, но засега поне са далеч от някаква завършена физиономия.
Регекампф идва с големи претенции, уж знаеше как да спечели срещу Левски, но се оказа на поправителен. Не бе много убедителен и в обясненията си. Нелепо е един треньор да вини за всичко футболистите си. А изначално грешките си бяха изцяло негови.
Няколко думи и за перфектния в този мач рефер Цветан Кръстев. Заслужава си, защото съдиите опорочиха не един и два мача в това първенство, в това число и първия между Левски и Литекс в София. Кръстев даде само два жълти картона и отсъди най-спорната ситуация в мача по възможно най-мъдрия начин. Не даде дузпа за Левски, защото не беше сигурен, че падането на Костадинов бе вследствие на контакт. Така както правят топреферите по света. На това му се казва правилна грешка. Когато му тръгне, Кръстев си е световно ниво. Показа го в Ловеч.
Голямата новина е, че Левски се върна на първото място
Статистиците могат точно да кажат откога това не се е случвало след 11-ия кръг на първенството. Това, което масовото съзнание помни, е, че Левски водеше след 29-ия кръг на кампанията 2012/13 година. След победа над Лудогорец на "Герена". Сега следващият мач е отново срещу Лудогорец. И няма никакво съмнение, че стадионът в квартал "Подуяне" ще бъде пълен до козирката. Първото място и играта на отбора отново ще върнат сините фенове на стадиона, поне за този изключително важен мач срещу Лудогорец. Който може да се окаже битка между стария и новия шампион на България. Защото след мача в Ловеч някак не останаха много съмнения кои ще се борят тази година за титлата,
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
